Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0,00% след като ОЛП за януари беше 0,01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.

В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел.

Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:

1/ На първо място, ОЛП в България е „снимка от миналото”, т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.

За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.

2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, „…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.” Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.

3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00%  – ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.

Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. В момента единствено някои продукти на Общинска банка са обвързани с ОЛП (плюс надбавка).

Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка (която не е Общинска банка), тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.

Източник: http://ime.bg/

Калимера! Казвам се Алексис. Уви, съвпаданията спират дотук – не съм Ципрас и никой не говори за мен, нито за това как минава моят ден. Затова реших сам да го направя.

Казвам се Алексис и съм най-обикновен човек. Живея в Гърция и се гърча под натиска на всички тези мерки, които ми тровят живота. Сигурно сте чули вече, че хората тук имат право да теглят само по 60 евро на ден. Е, аз пък чух, че Чък Норис успял да изтегли 80, но е станало толкова бързо, че никой не го е видял…

Чудите ли се как се живее с такава мизерна сумичка? Ще ви кажа как. Не се живее, а се преживява! Всеки мой ден минава под натиска на непоносимите ежедневни ангажименти. Да вземем вчера за пример.

Мразя алармите, предизвикват у мен стрес и дискомфорт. Ето защо, както обикновено, и вчера се събудих, когато слънчевите лъчи успяха да нагорещят въздуха в стаята, прониквайки дори през белите дървени капаци на моята триетажна къща с двор и басейн. Станах с намерението да отида на работа, но после се случиха две много важни неща.

Първо, усетих, че ми се вие свят – май пак бях прекалил с узото предишната вечер.

Второ, сетих се на какво ме учеше мама, когато бях малък. “Работата, Алексис”, казваше тя, “е свято нещо – не я пипай!”. И така планът ми за деня коренно се промени.

Реших да се поразходя малко из града. С колата, разбира се! И тъй като последните дни все с нея ходих – и до морето, и до мола – ми се наложи да дам почти всичките си дневни пари за бензин. Почувствах се като гимназист!

Сипах за 50 евро. Когато видя за колко зареждам, служителят на бензиностанцията ме попита дали не искам да се оженя за дъщеря му. Отклоних учтиво неговото предложение, защото сключих брак още преди 5 години. Стори ми се обаче, че е добър човек и затова прекарахме следващия час в разговори, посветени на правителството, Европейския съюз и трудния живот на гърците.

Ентусиазиран от пълния резервоар и празните приказки, усилих докрай звука на радиото и натиснах педала на газта. Пътищата в Гърция, както всички знаят, са в критично състояние. Понеже хората нямат пари за градски транспорт, се придвижват само с автомобили. Опитвайки се да избегна поредната бавно движеща се кола обаче, се блъснах във витрината на един магазин.

Слязох замаян, а развълнуваният собственик излезе и извика: “Най-накрая някой да влезе в магазина ми!”. Нямах пари да покрия щетите, затова му дадох остатъка от дневната си дажба – 10 евро на монети. За щастие той се оказа разбран човек и затова прекарахме следващия час в разговори, посветени на правителството, Европейския съюз и трудния живот на гърците.

Впрочем не беше странно, че той не се поколеба да вземе мижавите десет евро. Ние, гърците, приемаме парите безусловно. Пари приемаме, условия – не. Корените на това житейско кредо могат да бъдат открити още в древни времена, когато мъдрите ни философи са обичали да казват: “Κρζβ ηοβρζψαΜ ηαρи με βρζψαΜ”

След този непланиран харч обаче портфейлът ми заприлича на лук – ако го погледна, мигом ще заплача. Ех, а като си спомня какви златни дни бяха за него доскоро! Бе пълен с пачки и кредитни карти. А за сегашната ситуация направо не ми се говори… Голяма дра(х)ма е тук!

Продължих пеш, защото колата вече за нищо не ставаше – какво има да я ремонтирам, по-скоро ще си купя нова. На кредит!

По време на нежеланата разходка из центъра, един клошар (приличаше на човек, който живее с 40 евро на ден, представяте ли си?!) ми поиска 1000 драхми. Помислих си, че или е много изостанал, или е много напреднал. Въпреки че злите езици предричат след излизане от Еврозоната да се разплащаме със “срахми”…

Прекарах следобеда на сянка в една от любимите ми централни таверни. Там е доста скъпо, но аз щях да изчакам жена ми да дойде, за да оправи сметката и да се приберем у дома щастливи. Напук на кризата! Така и не можах да се отпусна след тежкия ден – мислите ми бяха заети с бизнес планове. Щом като всеки ден в Гърция различни търговски обекти затварят врати, дали да не отворя магазин за катинари?

Погълнат от находчивата идея, не усетих кога съпругата ми бе седнала до мен. Нещо беше притеснена – реших, че отново е в депресия от недоимъка, в който сме принудени да живеем. Поръчахме си по още едно узо, две салати и от любимото ни блюдо с три вида риба.

Тогава жена ми реши да изплюе камъчето.

– Скъпи, трябва да ти кажа нещо. Имам любовник! – каза тя.

Попитах я само:

– Има ли спестявания?

Прибрахме се щастливи, изпили по още няколко чашки, защото се оказа, че любовникът й има закътана значителна сума в брой. Явно не е случаен!

Тъкмо си бяхме легнали, уморени от дългия ден, когато в къщата ни влязоха крадци – търсиха пари. Аз, разбира се, станах от леглото и започнах да търся с тях…

Както виждате, ежедневието на един средностатистически грък никак не е леко. Но въпреки всичко имам сили да ви кажа:

Опа кала!

Написано за Financecenter.bg от Марина Янева

Регламентът на ЕС за таваните за таксите при плащане с банкова карта влезе в сила