Едно от най-влиятелните постижения на западното християнско Средновековие е римското право , което възниква от империята на древен Рим и навлиза в съдебната и политическата институции на тогавашната Република. Развива се между първи и трети век сл. Хр. Частното право разглежда теорията на абсолютното право на частна собственост, свободна търговия и договори. Правото на частна собственост и свободен пазар са естествено наследство от римското право за следващите поколения от християнския запад. Въпреки че римската империя се разпада през четвъри и пети век сл. Хр. нейното правно наследство предава и въплъщава два велики сборника на римското право: първият е влиятелният на запад, Кодексът на Теодосий, обнародван (провъзгласен) от император Теодосий през 438 сл.хр. ,а вторият – на изток, великият, състоящ се от четири тома Corpus Juris Civilis обнародван от византийският император Юстиниан през 530 сл. Хр.

От Wikipedia:

(Кодексът на Теодосий (на латински: Codex Theodosianus, Книга на Теодосий) е сборник със закони на Римската империя при християнските императори от 312 година. Събирането на законите е извършено от император Теодосий II през 429 година; кодексът е издаден през 438 година в източната част на империята, а след една година и в западната от император Валентиниан III.

Кодексът постановява, че езическите училища, храмове и игри са забранени.

Кодексът се занимава и с налагането на православието, тъй като арианството все още съществува, и съдържа 65 указа, насочени към еретиците.

Римските закони са систематизирани по-късно и в Corpus Iuris Civilis по време на управлението на Юстиниан I.)

И двата сборника наблягат силно на това, че „справедлива” цена (justum pretium) е просто тази цена , до която се е стигнало и е договорена в преговорите между продавач и купувач. Всеки човек има право да се разпорежда както намери за добре със своята собственост , следователно има право да сключва договори за наем, покупка или продажба; всяка договорена цена е „справедлива”.

Няколко водещи римски юристи от трети век цитират в Corpus, живелият преди тях през втори век юрист Помпон, в класическото му изразяване за морала на свободния пазар: „При покупката и продажбата естественият закон разрешава на едната страна да купи за по-малко, а другата да продаде за повече отколкото струва нещото; по-този начин на всяка страна е позволено да надхитри другата при покупка или продажба.” Единствената странна фраза тук е „отколкото струва нещото”, което предопределя, че нещото има някаква стойност различна от договорената, която изразява някаква „истинска стойност” (реална или присъща стойност) , фраза която ще тежи много за последвалото бъдеще.

Още по-конкретно Кодексът на Теодосий е кристално ясен: всяка цена установена чрез свободно и доброволно договаряне(пазарене) е справедлива и легитимна, единственото изключение е тази сключена от деца. Насилието и измамата, като посегателство върху собствеността разбира се, се считат за незаконни. Кодексът държи изрично, че непознаването на стойността от било то продавача или купувача, не е основание за разтрогване на свободно сключения договор. Купувачът не може да развали договора, ако по-късно реши, че договорената цена е твърде висока.

Всички тези аспекти относно свободния пазар от Кодекса на Tеодосий по-късно са включени и в законите на християнските канони в сборника от декрети на св. Бенедикт през девети век сл. Хр.