Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0,00% след като ОЛП за януари беше 0,01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.
В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел.
Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:
1/ На първо място, ОЛП в България е „снимка от миналото”, т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.
За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.
2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, „…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.” Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.
3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00% – ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.
Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. В момента единствено някои продукти на Общинска банка са обвързани с ОЛП (плюс надбавка).
Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка (която не е Общинска банка), тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.
Източник: http://ime.bg/
- Какво представлява договорът за потребителски кредит?
Това е документ, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, най-често разсрочен, на равни вноски, дължими на определена дата, през определен период от време.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят, който може да бъде само физическо лице, в качеството си на кредитополучател, и кредитор, който може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност. Най-често кредитор по потребителски кредит са финансови институции.
Договорът за потребителски кредит, както и всички изменения и допълнения към него, се извършват в писмена форма и се подписват от кредитора и потребителя. Екземпляр от договора и допълненията към него задължително се предоставя на потребителя.
Задължителни елементи в договора:
– дата и място на сключване
– информация за кредитополучателя
– срок на договора
– общ размер на кредита
– годишен лихвен процент и годишен процент на разходите
– условия за усвояване на кредита
– права и задължения на страните
– обща стойност на кредита за потребителя
ВАЖНО!
- Преди да се обвържете с договор за потребителски кредит, трябва да бъдете сигурни, че можете да го изплащате;
- Проучете пазара – сравнете различните оферти. Първата оферта, която ще получите, може би не е най-добрата;
- Информирайте се за всички такси и комисионни, които кредиторът ще начисли върху кредита ви;
- Обърнете внимание на периода на изплащане – колкото по-кратък е той, толкова повече пари ще спестите;
- Преди да подпишете договора за потребителски кредит прочетете внимателно съдържанието му, за да сте запознати с уловията, които съдържа той;
- Задължително проверете коректността на данните – както вашите, така и тези на кредитора;
- Обърнете специално внимание на погасителния план, според който ще правите плащанията си;
- Преди сключване на договора за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя, въз основа на предоставената от него информация;
2. Какво са годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР)? Какво включват те?
Годишен лихвен процент (ГЛП) или още Годишен ефективен лихвен процент е цената, която кредитополучателят заплаща за използването на определена парична сума (капитал) за период от 1 година.
Годишен процент на разходите (ГПР) е показател, изразяващ реалната цена на кредита, включваща всички дължими лихви, такси и комисионни от кредитополучателя, представен като процент от сумата на кредита за период от 1 година.
ВАЖНО!
Когато се прави сравнение на кредити по техните лихва и ГПР, параметрите на кредитите – сума и срок, задължително трябва да са равни. Обща стойност на кредита за потребителя е краен показател, по който може да сравнявате цената на различни оферти с еднакви параметри.
3. Допълнителни такси и комисионни
Много често в условията на договорите за кредит освен обявената лихва има включени такси и комисионни, които се плащат в различен период. Кредиторът не може да изисква от кредитополучателя лихва, такси, комисионни или други разходи, които не са предвидени в договора за кредит.
Ще се опитаме да ви запознаем с най-често срещаните такси и комисионни, с уточнението, че не е задължително всеки финансов продукт да има такива.
Таксите можем да разделим на няколко вида, според това в какви случаи се дължат те:
Първоначални(такса за кандидатстване, за кредит и обработка на документите;такса усвояване)
Заплащат се еднократно в процеса на кандидатстване; Могат да бъдат както фиксирани суми (такса за кандидатстване за кредит и обработка на документите), така и процент от одобрената сума на кредита (такса усвояване).
Годишна такса(такса за управление на кредита)
Заплаща се за всяка година от срока на кредита; Може да се начисли на 12-тия месец (в края на годината), или на 13 – тия (в началото на следващата година), т.е. еднократно и за изтекъл период на използване на кредита.
Такса при предсрочно погасяване на кредита
Кредитополучателят има право на предсрочно погасяване на кредита. Това е съпроводено със заплащането на обезщетение към кредитора, съгласно договора за кредит и разпоредбите на закона за потребителски кредит.
Други разходи
В договора за потребителски кредит са описани всички такси и комисионни и случаите, в които се дължат, но има и такива, които са текущи и не подлежат на предварителна уговорка. Това са например таксите при внасяне на сумите по банков път. Този разход е свързан с изпълението на задълженията по договора и е изцяло за сметка на кредитополучателя, като неговата стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на услугата.
ВАЖНО!
В зависимост от политиката на кредитора всички посочени в договора за потребителски кредит такси и комисионни могат да се образуват като процент от сума по кредита или да са посочени като конкретна сума. Наличието им е включено или се прибавя при настъпването на определени обстоятелства към сумата на кредита, а това значи, че се отразява и върху размера на ГПР.
4. Погасяване на кредита
В договора за потребителски кредит задължително се уточнява вида и размера на погасителните вноски.
Изключително важно е падежната дата по погасителния план, неразделна част от договора за потребителски кредит, да бъде съобразен с датата на получаване на трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Много често причина за изпадане в просрочие е разминаването на датата за плащане на вноска с датата на получаване на заплата.
Важно!
Погасителната вноска е препоръчително да бъде направена преди настъпването на падежната дата, тъй като възможно забавяне може да доведе до нежелано просрочие. От друга страна е необходимо и технологично време за отчитане на направената вноска по сметката на кредитора.
5. Възможно ли е предсрочно погасяване на кредита и/или отказ от него и при какви условия?
Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изплащане по договора за потребителски кредит!
При предсрочно погасяване на потребителския кредит е необходимо потребителят да информира кредитора и да се запознае с реда на осъществяване на това законово право:
- Кредитополучателят може да заяви желанието си да изпълни задълженията си по договора за потребителски кредит предсрочно, като отправи предизвестие в писмена форма до кредитора;
- Кредиторът от своя страна трябва да преизчисли сумата за предсрочно погасяване на потребителския кредит и да я съобщи на кредитополучателя под формата на анекс към договора за потребителския кредит;
- В определен срок кредитополучателят трябва да плати посочената сума на кредитора, с което предсрочното погасяване на задължението е налице;
- При упражняване на това свое право кредитополучателят дължи обезщетение на кредитора в размер на 1% върху предсрочно погасената глвница, ако оставащия срок на кредита е равен или по-голям от 1 година и 0,5%, ако този срок е по-малък от 1 година.
Важно!
Кредитополучателят може да се откаже от договора за потребителски кредит чрез отправяне на писмено предизвестие до кредитора в 14-дневен срок от подписването на договора. В случай, че предизвестието за отказ и връщането на главницата се извършат в рамките на този срок, кредиторът няма право да начислява лихва.
Ако връщането на главницата се извърши извън посочение срок, кредиторът ще начисли лихва от датата на подписване на договора до датата на реалното плащане на сумата.
6. Какво ще се случи при забавяне на внасянето на погасителна вноска?
При забавяне на погасителна вноска кредитополучателят изпада в т.нар. „просрочие”. Това означава, че кредиторът има право и започва да начислява наказателна лихва от деня след падежната дата плюс направените разноски по събиране на вземането.
Законната лихва е равна на основния лихвен процент (ОЛП), обявен от Българската народна банка (БНБ) + 10%. Размерът и се променя всеки месец, съгласно обявения ОЛП и/или при промяна на нормативното основание за изчислението му.
Пример:
Към 8 април 2013 година ОЛП на БНБ е 0,19%. Плюс 10% означава, че законната лихва за забавяне е 10.19%.
Важно!
Забавеното плащане води сле себе си и последствия, които се изразяват във вписването на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР), което е видно за всички финансови институции.
7. Какво ще се случи, ако спра да плащам?
Много са факторите, които могат да поставят кредитополучателя в ситуация, в която не може да изплаща задълженията по кредита си. В такъв случай е изключително важно той да поддържа контакт с кредитодателя, да обясни ситуацията и да поиска съдействие. Обикновено кредиторите предоставят възможност на своите клиенти, изпаднали в просрочие, в определен период от време да подновят коректното изплащане на кредита. Отлагането на една погасителна вноска също е възможен сценарий в такава ситуация. В този период обаче кредитополучателят се намира в просрочие и дължи наказателни лихви.
Ако след този период плащанията не са подновени, то кредитодателят има право да изисква наведнъж цялата сума, която кредитополучателят дължи заедно с предвидените лихви и такси. Ако в договора не е изрично упоменато, тази последица настъпва най-често след неплащането на две последователни месечни вноски.
На този етап отново е много важен контаква с финансовата институция т.к. при желание от страна на кредитополучателя да бъде коректен, възможностите за взаимно изгодно договаряне все още не са изчерпани.
Ако след всички усилия няма постигнат резултат, последната стъпка за събиране на задълженията, която кредитодателят предприема, е завеждането на съдебно дело срещу некоректния длъжник. Съгласно полученото съдебно решение съдия – изпълнител предприема действия по събиране на задължението (запор на трудово възнаграждение, банкови сметки, движимо и недвижимо имущество и т.н.).
Важно!
- Поддържането на контакт между кредитодателя и кредитополучателя в ситуация на просрочие е изключително важно, т.к. в диалога може да се стигне до взаимно изгодно решение и за двете страни.
- Некоректното изплащане на задълженията води до вписване на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР). Достъп до информацията в него имат всички финансови институции. Той съдържа данни за кредитната история и моментна задлъжнялост на всяко физическо или юридическо лице. Законовото задължение на всяка финансова институция е веднъж месечно да декларира информация за своите клиенти. В интерес на кредитополучателя е да не забавя своите плащания, защото това би довело до негативна кредитна история и невъзможност за получаване на паричен кредит в бъдеще, тъй като декларираните данни се съхраняват и са видими в системата на ЦКР за дълъг период от време. Освен посочените последици, кредитополучателят губи правото си на предсрочно погасяване на потребителския кредит.
8. Права на потребителя във връзка с договор за потребителски кредит
Според действащия Закон за потребителския кредит, влязъл в сила на 12 май 2010 година, потребителите имат редица права, които трябва да бъдат спазвани:
- Правото на получаване на преддоговорна информация – предоставя се във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Това улеснява потребителя при сравняване на различни предложения и при вземане на решение за сключване на договор;
- Правото на получаване на информация – при проявен интерес от страна на потребителя, той има право да получи от кредитора изчерпателна поднесена по разбираем начин и вярна информация за всички характеристики, параметри и условия, срокове, рискове и ефекти на предлаганите от кредитора оферти за потребителско кредитиране;
- Право на отказ от потребителски кредит;
- Право на предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит;
9. Съвети за предпазване от финансови измами
- Съхранявайте личните си документи на сигурно място и не ги предоставайте на никого, без да сте сигурен за какво ще бъдат използвани. Най-често срещаните измами са с използването на лични документи без знанието на притежателя им;
- При откраднати или изгубени лични документи веднага уведомете най-близкото структурно свено на МВР;
- Не полагайте подписа си под документи, със съдържанието на които не сте се запознали добре;
- Не вземайте кредит за трето лице! При евентуален проблем с погасяването му, вие сте страна по договора и съответно вие носите цялата отговорност по издължаването му.