Българите все по-внимателно проучват условията и таксите, които вървят с тегленето на ипотечен кредит. Това показва последното проучване на портала “Моите пари”, разпространено вчера.
За разлика от предишни години, когато лихвата беше основен фактор при избора, сега хората се информират и за останалите компоненти – такси, комисиони и други разноски, които формират пълната цена на заема, или т. нар. ГПР (годишен процент на рaзxoдите). Доскоро ГПР бе на четвърто място по важност, а хората се влияеха повече от “промоции” и предпочитаха банката да е голяма и известна.
Все още обаче на българина му убягват част от важните условия по кредитите. Цели 40% от потребителите смятат, че ако са договорили фиксирана лихва, тя си остава еднаква за целия срок заема. Всъщност подобни лихви се предлагат само за определен срок от договора. Почти толкова от хората (39%) не знаят как се формира лихвата им.
Все пак анализаторите отчитат подобрение, защото преди година делът на невежите е бил 46%. Вероятно дискусиите около Закона за потребителския кредит, който въведе правила за по-ясно образуване на лихвата, са помогнали за финансовата просвета на населението. Според закона сега лихвата по кредита се образува на база пазарен индекс плюс фиксирана за целия срок на кредита надбавка.
Над 50% от хората, които още не са теглили жилищен кредит, но смятат да го направят, cа убедени, че нямa дa имaт пpoблeми c нeгoвoтo oбcлyжвaнe. 20% допускат само временни зaтpyднeния. Но българите, които вече са теглили ипотечен заем, са по-черногледи. В тази група 41% твърдят, че банките взимат прекалено скъпо – въпреки че лихвите падат вече доста месеци и финансирането е по-евтино, отколкото преди година.
За година левовите ипотечни заеми са паднали средно от 6.56% на 6.03%, а евровите – 6.86% на 6.49%. На пазара обаче вече масово има кредити с лихви около 5.3 – 5.5%. Освен намалението на лихвите през последната година заедно с промените в Закона за потребителските кредити отпаднаха и редица такси, като тази за усвояване на кредита и таксата за предсрочно погасяване.
Проучване на “Сега” обаче показа, че някои банки са намерили начин да заобиколят закона, като са надули таксите за разглеждане на документи и проучване. Някои от тези такси достигат до 400 лв.
Рeгулации
Въпреки че все повече хора пазаруват с карта, те не знаят, че понякога удобството се таксува. За да се намалят разходите както за търговците на дребно, така и за потребителите, от 8 юни в целия ЕС е в сила регламент, който слага таван на таксите, които банките начисляват на търговците при плащане от клиент с дебитни и кредитни карти. Сега всяка държава има 6 месеца да въведе ограниченията.
По данни на ЕК банките прибират по около 10 млрд. евро годишно от таксуване на трансакциите при пазаруване, което бърка в джоба и на бизнеса, и на потребителите. Според новите правила при трансгранични плащания с дебитни карти таксата не може да е повече от 0.2% от стойността на сделката.
След 5 години този таван ще стане задължителен и за вътрешни разплащания, а до тогава ще има преходен период, през който всяка страна ще може да ограничи средната цена на всички вътрешни трансакции в рамките на дадена картова схема до 0.2%. За по-малки вътрешни трансакции с дебитна карта местните власти ще могат също да определят максимална фиксирана такса – до 5 евроцента на сделка.
За трансакции с кредитни карти таксите ще бъдат ограничени до 0.3% от стойността на сделката, като всяка държава може да определи и по-ниски тавани.