Минитерството на финансите планира минималната работна заплата да се повиши от догодина, но и вноската за пенсия също.
От 1 януари 2017та година минималната заплата ще е 460лв – с 40лв повече от сега. От МФ не предвиждат повишаване през 2018та и 2019та година.
Поради недостига на пари в общественото осигуряване е планирано повишаване на вноските за пенсия с 1% за 2017 и 2018.
Правителството планира повече разходи за отбрана и спешна помощ през следващите 3 години.
Липсата на диалог между бизнес и синдикати по темата “минимална работна заплата” не е добро за никого, казват и едните, и другите.
Потърпешви от това са хората с най-ниски доходи.

През тази седмица ще стартира схема за подобряване условията на труд в предприятията – част от оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020”, съобщиха от Министерството на труда и социалните грижи.

Кандидатите и финансовите условия

Всяка компания трябва да участва самостоятелно, партньорството не е допустимо. Одобрените фирми ще имат възможност да си наемат изпълнители за различните дейности.Общият бюджет на процедурата “Добри и безопасни условия на труд” е 80 млн. лева, за които могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия. За 2014 и 2015 г. кандидатите трябва да имат оборот, равен или по-голям от максимално допустимия размер на авансовото плащане (20% от стойността на безвъзмездната финансова помощ).

Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 50 000 лева, а максималният – 391 166 лева. Единствено големите предприятия ще трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от общата стойност на проекта, става ясно от насоките за кандидатстване, публикувани на сайта на министерството.

Дейностите

По схемата “Добри и безопасни условия на труд” ще се финансират:

– Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за развитие на човешките ресурси – например гъвкави форми на заетост, мерки за удължаване на трудовия живот на по-възрастните работници и служители, нови модели за организация на труда, софтуер за управление на човешките ресурси, промени в системите за заплащане на труда и др. Разходите по тази дейност не трябва да превишават 5% от общата стойност на проекта, а кандидатите задължително трябва да включат поне още една от останалите допустими дейности.

– Осигуряване на организиран транспорт от работодателя до и от работното място за заетите в предприятието за период до 12 месеца. Дейността може да се извършва със собствен транспорт на фирмата или чрез лицензиран превозвач. Условието е разстоянието за превоз да е не повече от 100 км в едната посока.

– Осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, подобряване на професионалния и здравния статус на работниците и служителите. Към тази дейност са включени няколко примерни поддейности:
— Осигуряване на средства за колективна защита. Приложен е примерен (неизчерпателен) списък на мерки за реконструкция, модернизация, обезопасяване на обекти, за покупка на машини и подходящи средства за защита. Например за защита от прах, токсични и други вредни вещества се допускат разходи за локална аспирационна система, за вентилационна система и др.; за защита от наднормен шум – прегради, ограждения, шумопоглъщащи покрития на стени и тавани и др., за защита от навлизане в опасна зона – заграждения, блокировки и др.
— Закупуване на лични предпазни средства и специално работно облекло.
— Въвеждане на стандарти за безопасни условия на труд – например BS OHSAS 18001:2007 (Ocupational Health and Safety System) – система за управление на здравето и безопасността при работа.
— Обучение на работниците и служители за специфичните рискове за здравето им, свързани с индивидуалното работно място, и как те да бъдат ограничени и предотвратени. Изискването е това обучение да не се припокрива със задължителния въвеждащ инструктаж за безопасност на труда.
— Обучение на служители и работници за безопасна работа с нововъведено по проекта работно оборудване и технологии.

– Осигуряване на социални придобивки за работещите – например ремонт и оборудване на места за отдих, за хранене и почивка в предприятията, изграждане на спортни съоръжения и др. Условието е след приключване на проекта ремонтираните помещения да запазят предназначението си за минимум 5 години.

Одобрените фирми се задължават да запазят заетостта на поне 50% от хората, за които се отнасят дейностите по проекта, за период от 6 месеца след приключването му. Кандидатстването по схемата ще бъде само електронно чрез информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България – ИСУН 2020.
Крайният срок за прием на документи ще стане ясен с обявяване на старта на процедурата, уточниха от пресцентъра на социалното министерство.

В днешно време е почти невъзможно човек да се сдобие със собствено жилище. Затова пък на всеки рано или късно му се налага да смени квартирата си. Това житейско събитие е свързано с доста разходи – плащане на старите сметки; хонорар за брокера, намерил новото жилище; предплащане на един или два наема; оставяне на депозит в размер на поне един наем… Така или иначе тези пари ще бъдат дадени, но проблемът възниква, когато човек трябва да разполага с тях накуп. От Финансцентър сме насреща в подобни ситуации – можем да Ви осигурим до 2500 лева, и то веднага! Вижте как тук http://goo.gl/ts1sbx

Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0,00% след като ОЛП за януари беше 0,01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.

В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел.

Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:

1/ На първо място, ОЛП в България е „снимка от миналото”, т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.

За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.

2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, „…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.” Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.

3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00%  – ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.

Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. В момента единствено някои продукти на Общинска банка са обвързани с ОЛП (плюс надбавка).

Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка (която не е Общинска банка), тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.

Източник: http://ime.bg/