Минитерството на финансите планира минималната работна заплата да се повиши от догодина, но и вноската за пенсия също.
От 1 януари 2017та година минималната заплата ще е 460лв – с 40лв повече от сега. От МФ не предвиждат повишаване през 2018та и 2019та година.
Поради недостига на пари в общественото осигуряване е планирано повишаване на вноските за пенсия с 1% за 2017 и 2018.
Правителството планира повече разходи за отбрана и спешна помощ през следващите 3 години.
Липсата на диалог между бизнес и синдикати по темата “минимална работна заплата” не е добро за никого, казват и едните, и другите.
Потърпешви от това са хората с най-ниски доходи.

Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0,00% след като ОЛП за януари беше 0,01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.

В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел.

Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:

1/ На първо място, ОЛП в България е „снимка от миналото”, т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.

За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.

2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, „…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.” Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.

3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00%  – ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.

Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. В момента единствено някои продукти на Общинска банка са обвързани с ОЛП (плюс надбавка).

Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка (която не е Общинска банка), тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.

Източник: http://ime.bg/

Поправката “Гечев” в Закона за потребителския кредит, чиято основна цел беше да ограничи годишния процент на разходите (ГПР) при бързите заеми до 50%, принуди фирмите, които се занимават с бързи кредити, да потърсят други начини за печалба, за да компенсират загубите от лихви и такси. Преди това ГПР по правило се измерваше с трицифрени числа. Наглед дребни условия извън общите по заема все по-често имат съществен принос за повишаване на приходите в този бизнес, които да гарантират съществуването му. Застраховки, допълнителни пакети за заплащане на такси, рефинансиране, домашни посещения са част от арсенала, който оскъпява заемите. Така хем се спазва изискването фирмите да работят с такива лихви и такси по кредита, които сумарно да не надвишават 50% като ГПР, хем заетата сума реално набъбва с още 80% годишно.

“Няма поскъпване на кредитите, 80% оскъпяване е нормално за бранша, единственият негатив е в това, че стана доста по-сложно за клиента да се ориентира. Когато му поискат гарант по заема, а той по принцип не може да предложи такъв – иначе би отишъл в банка, самите фирми за бързи кредити му предлагат гаранционен фонд, който срещу определена такса ще поеме риска. Впоследствие клиентът разбира, че тази доброжелателност му е струвала примерно 300 лв., а той е проспал този факт.” Това коментира Управителят на “Креди Хелп” Здравко Иванов. Той е убеден, че нормативната рамка, преди Гечев да прокара корекцията си, е била по-добра. “Тогава се знаеше какво взимаш и какво връщаш, сега уговорките, а понякога и уловките са много.”

“БАНКЕРЪ” научи от КЗП, че някои от фирмите си позволявали доста груба игра с клиентите. Една от тях, която има cash в името си и е свързана с мобилен оператор, изработила така клиентите си: ако просрочат плащането по сметката за мобилния си телефон, веднага кредитите им стават предсрочно изискуеми. След което следвали преговори и сключване на нов договор при напълно заробващи условия.

Друга фирма, която носи в името си представка за професионализъм, пък предлагала на длъжниците да подпишат предложение за кредит, но след това “забравяли” да им поднесат за параф съответния договор.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) ни съобщи също, че е забранила на фирма за бързи кредити да подвежда своите клиенти при сключване на допълнително споразумение. Става дума за клиенти, които са просрочили задълженията си по вече отпуснат заем. Специалната оферта е за получаване един месец на безлихвен заем, а след изтичането му потребителят дължи единствено главницата.

Ако клиентът не успее да върне сумата в срок обаче, търговецът го подтиквал да сключи допълнително споразумение, в което вече се предвижда при забавено плащане на дължимите суми по кредит потребителят да заплати лихви и такси в по-висок размер от предвидените в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според Закона за потребителския кредит при просрочие кредиторът има право на обезщетение за забава в размер само на законната лихва върху неплатената в срок сума.

Експертите на КЗП съветват потребителите, преди да подпишат споразумение към вече сключен договор, внимателно да изчислят дали при новите условия действително биха заплатили по-малко в сравнение с това, което дължат според действащия контракт или по Закона за потребителския кредит.

Да има добра новина допринесе изпълнението на законовото изискване всеки, който иска да отпуска бързи заеми, да разполага с 1 млн. лв. собствен капитал. В резултат на това капиталово пресяване от присъствалите на пазара около 250 фирми към момента са останали 144. Отпадането на почти половината фирми донякъде е гаранция, че ще се играе по-честно, смята Иванов.

Според него Комисията за защита на потребителите е влязла във функциите си и заедно с БНБ осъществяват масиран надзор и контрол над бранша. В резултат на проверки през годината около 40 фирми са уличени, че включват неравноправни клаузи в договорите. Това прави една трета от пазарните играчи. Те бързо са реагирали и са поправили текстовете в документа, които обезправяват клиентите им. Само шест от тях са изразили несъгласие и са завели искове срещу КЗП.

Най-точният показател за състоянието на този пазар е делът на повторните кредити. Иванов го обянснява така: “Може да се съди за развитие и за ръст по общия обем на отпуснатите кредити. Но още по-точен показател е делът на повторните кредити. Повторни в смисъл, че след като клиентът се е издължил, е отишъл пак в същата фирма за втори, трети, четвърти и т.н. кредит. Това показва лоялност, стабилност на компанията. При нас около 50% от продажбите на месечна база са вече на познати клиенти” – каза Иванов.

Статистиката на БНБ е категорична: пазарът на бързи кредити продължава да расте, но заедно с това се увеличава и броят на необслужваните заеми, поне на тримесечна база. Това сочат данните на БНБ за третото тримесечие на годината.

Фирмите за бързи кредити са дали с 3.7% повече заеми на домакинствата към края на септември в сравнение с второто тримесечие на годината и с 10.4% повече спрямо предишната година. Така през периода юли – септември са отпуснати заеми за над 58 млн. лв., а за година – над 153 млн. лв. По този начин общият обем на отпуснатите бързи кредити за домакинствата нараства до 1.627 млрд. лева. Основната част от тях са заеми за потребление. Бързи кредити се теглят още за ремонт на жилището, за лечение, за обучение и за други нужди.

В същото време за пръв път обемът на необслужваните заеми нараства с 2.3% на тримесечна база. Повишението е с близо 11 млн. лв. от  30 юни към 30 септември 2015 година. На годишна база обаче необслужваните бързи заеми намаляват с над 75 млн. лв., като делът им спрямо всички отпуснати кредити се свива до 22.71 процента. За сравнение, преди две години той беше над 31 процента.

Обяснението на експертите е, че това се дължи на продажбата на пакети с просрочени кредити на специализираните фирми за събиране на вземания. През третото тримесечие са продадени такива кредити за 12 млн. лева.

Основният капитал на дружествата е общо над 309 млн. лева.

Нетната печалба на останалите на пазара фирми расте на тримесечна база с над 35%, но на годишна база се свива с 30 процента.

Прогнозите са за увеличаване на отпусканите заеми за потребление заради съживяването на икономиката. “С възстановяването на икономиката и ръста на заетостта ще се увеличат доходите на хората, те ще станат по-уверени по отношение на личните си финанси и ще потребяват повече. А ръстът на търсенето ще доведе до ръст на кредитирането. Така че според мен перспективите за 2016 г. са добри”, коментира изпълнителният директор на най-голямата компания в сегмента “БНП Париба – Лични финанси” Мишел Фуйе. Прогнозата му, конкретно за управляваното от него дружество, е към края на 2015 г. обемът на новоотпуснатите заеми да нарасне с 10% и да достигне равнищата от 2008 г., като този темп ще се запази и през следващата година.

Източник: http://www.banker.bg/