- Какво представлява договорът за потребителски кредит?
Това е документ, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, най-често разсрочен, на равни вноски, дължими на определена дата, през определен период от време.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят, който може да бъде само физическо лице, в качеството си на кредитополучател, и кредитор, който може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност. Най-често кредитор по потребителски кредит са финансови институции.
Договорът за потребителски кредит, както и всички изменения и допълнения към него, се извършват в писмена форма и се подписват от кредитора и потребителя. Екземпляр от договора и допълненията към него задължително се предоставя на потребителя.
Задължителни елементи в договора:
– дата и място на сключване
– информация за кредитополучателя
– срок на договора
– общ размер на кредита
– годишен лихвен процент и годишен процент на разходите
– условия за усвояване на кредита
– права и задължения на страните
– обща стойност на кредита за потребителя
ВАЖНО!
- Преди да се обвържете с договор за потребителски кредит, трябва да бъдете сигурни, че можете да го изплащате;
- Проучете пазара – сравнете различните оферти. Първата оферта, която ще получите, може би не е най-добрата;
- Информирайте се за всички такси и комисионни, които кредиторът ще начисли върху кредита ви;
- Обърнете внимание на периода на изплащане – колкото по-кратък е той, толкова повече пари ще спестите;
- Преди да подпишете договора за потребителски кредит прочетете внимателно съдържанието му, за да сте запознати с уловията, които съдържа той;
- Задължително проверете коректността на данните – както вашите, така и тези на кредитора;
- Обърнете специално внимание на погасителния план, според който ще правите плащанията си;
- Преди сключване на договора за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя, въз основа на предоставената от него информация;
2. Какво са годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР)? Какво включват те?
Годишен лихвен процент (ГЛП) или още Годишен ефективен лихвен процент е цената, която кредитополучателят заплаща за използването на определена парична сума (капитал) за период от 1 година.
Годишен процент на разходите (ГПР) е показател, изразяващ реалната цена на кредита, включваща всички дължими лихви, такси и комисионни от кредитополучателя, представен като процент от сумата на кредита за период от 1 година.
ВАЖНО!
Когато се прави сравнение на кредити по техните лихва и ГПР, параметрите на кредитите – сума и срок, задължително трябва да са равни. Обща стойност на кредита за потребителя е краен показател, по който може да сравнявате цената на различни оферти с еднакви параметри.
3. Допълнителни такси и комисионни
Много често в условията на договорите за кредит освен обявената лихва има включени такси и комисионни, които се плащат в различен период. Кредиторът не може да изисква от кредитополучателя лихва, такси, комисионни или други разходи, които не са предвидени в договора за кредит.
Ще се опитаме да ви запознаем с най-често срещаните такси и комисионни, с уточнението, че не е задължително всеки финансов продукт да има такива.
Таксите можем да разделим на няколко вида, според това в какви случаи се дължат те:
Първоначални(такса за кандидатстване, за кредит и обработка на документите;такса усвояване)
Заплащат се еднократно в процеса на кандидатстване; Могат да бъдат както фиксирани суми (такса за кандидатстване за кредит и обработка на документите), така и процент от одобрената сума на кредита (такса усвояване).
Годишна такса(такса за управление на кредита)
Заплаща се за всяка година от срока на кредита; Може да се начисли на 12-тия месец (в края на годината), или на 13 – тия (в началото на следващата година), т.е. еднократно и за изтекъл период на използване на кредита.
Такса при предсрочно погасяване на кредита
Кредитополучателят има право на предсрочно погасяване на кредита. Това е съпроводено със заплащането на обезщетение към кредитора, съгласно договора за кредит и разпоредбите на закона за потребителски кредит.
Други разходи
В договора за потребителски кредит са описани всички такси и комисионни и случаите, в които се дължат, но има и такива, които са текущи и не подлежат на предварителна уговорка. Това са например таксите при внасяне на сумите по банков път. Този разход е свързан с изпълението на задълженията по договора и е изцяло за сметка на кредитополучателя, като неговата стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на услугата.
ВАЖНО!
В зависимост от политиката на кредитора всички посочени в договора за потребителски кредит такси и комисионни могат да се образуват като процент от сума по кредита или да са посочени като конкретна сума. Наличието им е включено или се прибавя при настъпването на определени обстоятелства към сумата на кредита, а това значи, че се отразява и върху размера на ГПР.
4. Погасяване на кредита
В договора за потребителски кредит задължително се уточнява вида и размера на погасителните вноски.
Изключително важно е падежната дата по погасителния план, неразделна част от договора за потребителски кредит, да бъде съобразен с датата на получаване на трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Много често причина за изпадане в просрочие е разминаването на датата за плащане на вноска с датата на получаване на заплата.
Важно!
Погасителната вноска е препоръчително да бъде направена преди настъпването на падежната дата, тъй като възможно забавяне може да доведе до нежелано просрочие. От друга страна е необходимо и технологично време за отчитане на направената вноска по сметката на кредитора.
5. Възможно ли е предсрочно погасяване на кредита и/или отказ от него и при какви условия?
Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изплащане по договора за потребителски кредит!
При предсрочно погасяване на потребителския кредит е необходимо потребителят да информира кредитора и да се запознае с реда на осъществяване на това законово право:
- Кредитополучателят може да заяви желанието си да изпълни задълженията си по договора за потребителски кредит предсрочно, като отправи предизвестие в писмена форма до кредитора;
- Кредиторът от своя страна трябва да преизчисли сумата за предсрочно погасяване на потребителския кредит и да я съобщи на кредитополучателя под формата на анекс към договора за потребителския кредит;
- В определен срок кредитополучателят трябва да плати посочената сума на кредитора, с което предсрочното погасяване на задължението е налице;
- При упражняване на това свое право кредитополучателят дължи обезщетение на кредитора в размер на 1% върху предсрочно погасената глвница, ако оставащия срок на кредита е равен или по-голям от 1 година и 0,5%, ако този срок е по-малък от 1 година.
Важно!
Кредитополучателят може да се откаже от договора за потребителски кредит чрез отправяне на писмено предизвестие до кредитора в 14-дневен срок от подписването на договора. В случай, че предизвестието за отказ и връщането на главницата се извършат в рамките на този срок, кредиторът няма право да начислява лихва.
Ако връщането на главницата се извърши извън посочение срок, кредиторът ще начисли лихва от датата на подписване на договора до датата на реалното плащане на сумата.
6. Какво ще се случи при забавяне на внасянето на погасителна вноска?
При забавяне на погасителна вноска кредитополучателят изпада в т.нар. „просрочие”. Това означава, че кредиторът има право и започва да начислява наказателна лихва от деня след падежната дата плюс направените разноски по събиране на вземането.
Законната лихва е равна на основния лихвен процент (ОЛП), обявен от Българската народна банка (БНБ) + 10%. Размерът и се променя всеки месец, съгласно обявения ОЛП и/или при промяна на нормативното основание за изчислението му.
Пример:
Към 8 април 2013 година ОЛП на БНБ е 0,19%. Плюс 10% означава, че законната лихва за забавяне е 10.19%.
Важно!
Забавеното плащане води сле себе си и последствия, които се изразяват във вписването на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР), което е видно за всички финансови институции.
7. Какво ще се случи, ако спра да плащам?
Много са факторите, които могат да поставят кредитополучателя в ситуация, в която не може да изплаща задълженията по кредита си. В такъв случай е изключително важно той да поддържа контакт с кредитодателя, да обясни ситуацията и да поиска съдействие. Обикновено кредиторите предоставят възможност на своите клиенти, изпаднали в просрочие, в определен период от време да подновят коректното изплащане на кредита. Отлагането на една погасителна вноска също е възможен сценарий в такава ситуация. В този период обаче кредитополучателят се намира в просрочие и дължи наказателни лихви.
Ако след този период плащанията не са подновени, то кредитодателят има право да изисква наведнъж цялата сума, която кредитополучателят дължи заедно с предвидените лихви и такси. Ако в договора не е изрично упоменато, тази последица настъпва най-често след неплащането на две последователни месечни вноски.
На този етап отново е много важен контаква с финансовата институция т.к. при желание от страна на кредитополучателя да бъде коректен, възможностите за взаимно изгодно договаряне все още не са изчерпани.
Ако след всички усилия няма постигнат резултат, последната стъпка за събиране на задълженията, която кредитодателят предприема, е завеждането на съдебно дело срещу некоректния длъжник. Съгласно полученото съдебно решение съдия – изпълнител предприема действия по събиране на задължението (запор на трудово възнаграждение, банкови сметки, движимо и недвижимо имущество и т.н.).
Важно!
- Поддържането на контакт между кредитодателя и кредитополучателя в ситуация на просрочие е изключително важно, т.к. в диалога може да се стигне до взаимно изгодно решение и за двете страни.
- Некоректното изплащане на задълженията води до вписване на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР). Достъп до информацията в него имат всички финансови институции. Той съдържа данни за кредитната история и моментна задлъжнялост на всяко физическо или юридическо лице. Законовото задължение на всяка финансова институция е веднъж месечно да декларира информация за своите клиенти. В интерес на кредитополучателя е да не забавя своите плащания, защото това би довело до негативна кредитна история и невъзможност за получаване на паричен кредит в бъдеще, тъй като декларираните данни се съхраняват и са видими в системата на ЦКР за дълъг период от време. Освен посочените последици, кредитополучателят губи правото си на предсрочно погасяване на потребителския кредит.
8. Права на потребителя във връзка с договор за потребителски кредит
Според действащия Закон за потребителския кредит, влязъл в сила на 12 май 2010 година, потребителите имат редица права, които трябва да бъдат спазвани:
- Правото на получаване на преддоговорна информация – предоставя се във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Това улеснява потребителя при сравняване на различни предложения и при вземане на решение за сключване на договор;
- Правото на получаване на информация – при проявен интерес от страна на потребителя, той има право да получи от кредитора изчерпателна поднесена по разбираем начин и вярна информация за всички характеристики, параметри и условия, срокове, рискове и ефекти на предлаганите от кредитора оферти за потребителско кредитиране;
- Право на отказ от потребителски кредит;
- Право на предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит;
9. Съвети за предпазване от финансови измами
- Съхранявайте личните си документи на сигурно място и не ги предоставайте на никого, без да сте сигурен за какво ще бъдат използвани. Най-често срещаните измами са с използването на лични документи без знанието на притежателя им;
- При откраднати или изгубени лични документи веднага уведомете най-близкото структурно свено на МВР;
- Не полагайте подписа си под документи, със съдържанието на които не сте се запознали добре;
- Не вземайте кредит за трето лице! При евентуален проблем с погасяването му, вие сте страна по договора и съответно вие носите цялата отговорност по издължаването му.
Човек е предразположен към грешки и дори глупост и затова историята на икономическата мисъл не може да се ограничи само до развитието на икономическите истини. Икономическата мисъл също бива повлияна и от грешки, такива които за нещастие оформят възгледите на последващи разработки по дисциплината. Един такъв мислител е гръцкият философ Питагор , който два века след Хезиод развива идеята, че единствената съществена реалност е числена. Светът не само е число, но всяко число въплъщава морални качества и други абстракции. Така според Питагор и последователите му справедливостта е числото 4 … други числа съдържат други морални качества. Въпреки, че Питагор безспорно допринася за развитието на математиката, неговият числов мистицизъм бива характеризиран чак през 20 век от харвардския социолог Сорокин като творчески пример за „числофрения”. Изобщо няма да е преувеличено да се отбележи в Питагор зараждането на процъфтяващата и самонадеяна арогантна математическа икономика и иконометрика на настоящето.
По този начин Питагор допринася за стерилния завършек на философията и икономическата мисъл, край който по-късно повлиява на хитрите и измамни опити на Аристотел да разработи „математика на справедливостта” и „икономическа размяна”. Следващата важна положителна промяна преди Сократ идва от Демокрит.
Този влиятелен учен е основателят на „атомизма” в космологията, идеята че настоящата структура на материята се състои от взаимодействащи си атоми. Демокрит допринася с две важни направления в развитието на икономическата мисъл. Първо, той е основоположник на теорията за относителната стойност. Моралните ценности, етиката това са абсолютни стойности за Демокрит, но икономическите ценности са субективни. „Едно и също нещо” пише Демокрит може да бъде „добро или вярно за всички хора , но това кое е приятно да бъде различно”. Не само, че оценката е субективна, но Демокрит също така отбелязва , че полезността на дадена стока, в смисъла на това колко е желана ще бъде нулева, ако е в изобилие.
Демокрит също отбелязва, че ако хората ограничават нуждите си и обуздават желанията си, това което притежават сега ще ги накара да се чустват по-скоро по-богати отколкото обеднели. Тук отново се отличава теорията за относителната стойност. В допълнение Демокрит е първият , който достига до елементарната представа на времевото предпочитание: хората предпочитат нещо СЕГА отколкото ПОСЛЕ, някъде в бъдещето. Както Демокрит обяснява:”не е сигурно дали някога младият мъж ще достигне дълбока старост; следователно благото , което притежаваме СЕГА е по-ценно от това , което бихме притежавали В БЪДЕЩЕ”.
В допълнение към очертаването на теорията за относителната полезност, другият голям принос на Демокрит за икономиката е неговата защита на частната собственост. Обратно на ориенталският деспотизъм, при който всяка собственост се притежава и контролира от императора и обграждащата го бюрокрация, Гърция почива на общество и икономика на частната собственост. След като Демокрит вижда разликата между икономиката на частната собственост в Гърция спрямо олигархичния колективизъм на Спарта, той заключава че частната собственост е превъзхождаща форма на икономическа организация. За разлика от комуналната собственост , частната стимулира труда и усърдието. Трудът, заключава философът, е по-сладък от мързела когато човек получава нещо за труда си.
Никой не трябва да се заблуждава, че древните гърци са били икономисти в съвременния смисъл на думата. В хода на оформянето на философията им за човека и света се загатват и политико – икономически фрагменти, както и чисто икономически. Чисто икономически трактати и разработки от съвременен тип са липсвали. Вярно е че терминът „икономика” е гръцки , произлизащ от гръцката oikonomia,но oikonomia означава не икономика в сегашния смисъл на думата, а „управление на домакинството” .
Честта да бъде първият гръцки икономист се пада на поета Хезиод. Той живял в малкото независимо аграрно градче Аскра, който той самия описва като мъчно място … „лошо през зимата, тежко през лятото, никога добро”. Така Хезиод бил приспособен и настроен към вечния проблем с оскъдността по естествен начин, към мизерните налични ресурси спрямо неизмеримите човешки цели и желания.
Но Хезиод бил поучителен поет, а не такъв който просто развеселява. От всичките 828 стиха на великата му поема „Дела и дни”, първите 383 се фокусират върху фундаменталния икономически проблем за оскъдните ресурси и безбройните и неизмерими човешки копнежи, нужди и желания.
Хезиод приема религиозния или племенен мит за „Златния век” и предполагаемото състояние на човека като рай на земята, рай на безгранично изобилие. В оригиналния рай разбира се, няма икономически проблем, няма проблем на оскъдността, защото всички човешки нужди и желания са мигновенно удовлетворени. Но сега всичко е различно и „човек никога не може да си отдъхне от мъка и труд през деня и прималяване вечерта”. Причината за това жалко състояние е всеобхватната оскъдност. Заради оскъдността, пише Хезиод, трудът, материалите и времето трябва да бъдат разпределени ефективно. Оскъдността, още повече, може да бъде частично преодоляна чрез енергично прилагане на труд и капитал. В частност трудът е ключов и Хезиод анализира жизненоважните фактори, които могат да предизвикат човек да напусне богоподобното състояние на отдих. Първата от тези сили е разбира се основната материална нужда. За щастие необходимостта се подсилва от социалното неодобрение за леност и от желанието човек да подражава на консумацията на околните. За Хезиод подражанието води до здравословното развитие на духа на съревнованието, което той нарича „добър конфликт”, ключова роля за облекчаване на основния проблем на оскъдността.
За да запази съревнованието честно и хармонично, Хезиод мощно изключва такива нечестни методи като придобиване на богатство чрез кражба и защитава идеята за правото и възможността за справедливо отсъждане, с цел запазване на реда и хармонията в обществото, позволявайки развитието на съревнование в условията на ред и законност.
Трябва да е ясно, че Хезиод има далеч по-оптимистични възгледи за икономическия растеж, за труда и конкуренцията отколкото са имали по философски ориентираните Платон и аристотел три и половина века по-късно.
Животът на гърците бил организиран в малки градове (полиси), някои от които успели да изградят презокеански империи. Най – големият град Атина заемал площ едва колкото половин днешна София. Ключовият аспект на гръцкия политически живот е, че градовете били управлявани от тясна олигархия привилегировани граждани , повечето от които били големи земевладелци. По-голяма част от населението били роби или временно пребиваващи чужденци , които като цяло изпълнявали ръчният труд и търговската дейност съответно.
Роби работещи в мина. Препитанието, което осигурявали робите позволявало на гражданите да разполагат със свободно време и да се отдават на политика.
Привилегията за гражданство била запазена само за потомци на града. Докато гръцките градове се лутали между отявлената тирания и демокрация , в „най – демократичния” град Атина, например, право на глас и управление имали 7% от населението, останалите от които били или роби или пребиваващи пришълци. ( В Атина в 5 век пр. н. е. имало 30 000 граждани от 400 000 общо население.)
Страхът да не бъдеш поробен е бил централна движеща сила за развитието на гръцкия смисъл за гражданството. Скулптурата изобразява дете, което обслужва гръцка господарка.
Като привилегировани граждани живеещи на гърба на данъците, които събират и производството на робите атинските граждани имали удоволствието да гласуват, дискутират, да се занимават с изкуство – и в случаите на особено интелигентните – да философстват. Въпреки, че самият философ Сократ бил син на каменоделец, собствените му политически възгледи били ултра елитарни. През 404 г.пр.н.е. деспотична Спарта завладяла Атина и основала управление на терора известно като Управлението на 30 – те тирани. Когато атиняните преобръщат кратковременната тирания година по – късно, възстановената демокрация екзекутира възрастният Сократ най – вече поради подозрения за симпатии спрямо спартанската кауза. Това преживяване убеждава брилянтният ученик на Сократ, Платон, наследник на благородна атинска фамилия, в това което днес наричаме „ултра – дясна” преданост на аристократично и деспотично управление.
Десетилетие по-късно Палтон основава своята Академия в покрайнините на Атина като мисловна база не само за преподаващи и изследващи абстрактни философи, но също така и за първоизточниците и основателите на политически програми и социален деспотизъм. Той самият се опитва на три пъти да наложи деспотичен режим в град Сиракуза, като същевременно не по-малко от девет негови ученици успяват в налагането си като тирани на гръцки градове.
Докато Аристотел бил политически по-умерен от Платон, неговата аристократична отдаденост към полиса била повече от очевидна. Аристотел бил роден в аристократично семейство в македонският град Стагира. Постъпил в школата на Платон на 17 години през 396 г.пр.н.е . Там той останал до смъртта на Платон 20 години по-късно , след което напуснал Атина и се върнал в Македония. Присъединил към двора на Крал Филип и обучавал бъдещият световен завоевател Александър Велики. След като Александър наследява трона , Аристотел се завръща в Атина през 335 г.пр.н.е и основава своя собствена философска школа от където прозилизат неговите велики творби под формата на лекции или преводи от негови ученици. След смъртта на Александър през 323 .пр.н.е атиняните отпушили гнева си срещу македонците и техните симпатизанти, като Аристотел бил прокуден от града умирайки кратко след това.
Техните (на атиняните) аристократични наклонности и животът им свързан с матрицата на олигархичния полис имали много по-голямо влияние и въздействие върху убежденията на привържениците на Сократ (ултра елитарен) отколкото различните теоретични разходки в ултра дясната утопия на Платон и практическите опити на учениците му да наложат тирания. Социалният и политически статус оформял философските и икономически възгледи на атинските сподръжници на Сократ.
Сократ (ултра елитарен, аристократизъм)
“Идеалите принадлежат в един свят, който само мъдър човек може да разбере”. Той не е имал определени вярвания относно политиката, но се противопоставя на демокрацията, като не обичал атинската и форма. По принцип, той възразявал срещу всяко правителство, което не работи на базата на идеите му за перфектно управление. Сократ отказал да влезе в политиката, защото той „ не може да каже на другите хора как да водят живота си, когато той не знае как да живее своя собствен”. Към края на живота си, демокрацията бива заменена от тридесетте тирани за около една година, преди да бъде възстановена. За Сократ, Тридесетте тирани не били по-добри и може би дори по-лоши, отколкото управниците на демокрацията, които те се опитали да заменят.
Платон (ултра полис, деспот)
Платон отхвърля атинската демокрация от времето си и смята, че разумът и мъдростта би трябвало да управляват. Той вярва, че “философи царе” трябва да управляват и в “Република” той защитава аристокрацията.
Аристотел (ултра полис,деспот)
Аристотел възприема града като естествена общност.Освен това ,той приема града за по-важен от семейството което на свой ред е по-важно от индивида,”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.”Аристотел е известен с неговото изказване ,че „човекът по природа е политическо животно”.Той възприемал политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от който не може да съществува без другите.Представата на Аристотел за града е органична.Той е първият,който има такава представа за града.
За Платон и Аристотел „добото” било естествено да се търси не от индивида, а от полиса. Добродетелите и добрият живот били свързани с полиса, а не с индивидуализма. Всичко това означава, че размислите, манталитета и намеренията на Платон и Аристотел били подчинени на СТАТИЗМА и елитарността дълбоко по своята същност. Статизъм, който в последствие прониква и завладява класическата (римска и гръцка) философия както и оказва голямо влияние върху християнската средновековна мисъл.
СТАТИЗЪМ
В политическата наука , статизма е убеждението, че държавата трябва да контролира или икономическата или социалната политика или и двете в известна степен. Статизмът е обратното на анархизма. Статизмът може да приема различни форми от минархизъм до тоталитаризъм. Минархизма приема минимална държавна намеса, която да се грижи за защита на хората от агресия, кражби, нарушаване на договори, измами, да има полиция, военни и съдилища. Тоталитаризма предпочита всеобхватна държава. Икономическият статизъм насърчава гледната точка, че държавата има решаваща, необходима и легитимна роля в насочването на икономиката или директно чрез държавни предприятия или индиректно чрез пазарно планиране и моделиране.
Статизмът на гърците означава обичайната аристократична екзалтация на предполагаемите им ценности – военно изкуство и земеделие, презрение към труда и търговията и съответно към печеленето на пари и търсенето на печалба.
Сократ открито презира труда като нездравословен и просташки и възхвалява като най благородни дейности войната и земеделието. Освен това гръцкото издигане на полиса над индивидуализма води до скептичния мироглед замъгляващ икономическа иновация и предприемачество. Предприемачът , динамичният иноватор е център на своето собствено его и креативност, и следователно е предвестник на смущаващи социални и икономически промени. Но гръцкия и сократовия етичен идеал за индивида не е разгръщането и процъфтяването на вродените човешки способности, а по –скоро да бъде обществено/политическо създание моделирано така, че да съответства на изискванията на полиса. Този вид социален идеал е проектиран да подкрепя едно замразено общество на политически определен статут, а не общество на творчески и динамични хора новатори.
Всичко започва както обикновено с гърците. Древните гърци били първите цивилизовани хора използвали своя разум , за да разсъждават планомерно относно заобикалящият ги свят. Гърците били първите философи ( philo sophia – любители на мъдростта), първите хора мислещи в дълбочина, които съумяват да придобият и да проверят натрупаните знания за света. Други племена и народи са склонни да приписват природни явления на произволните капризи на боговете. Силната гръмотевична буря, например може да се припише на нещо, което е разсърдило богът на гръмотевиците.Начинът да се докара дъжд, тогава, или да се ограничат ожесточените бури, ще е да се разбере кои действия на човека биха омилостивили бога на дъжда и да успокоят бога на гръмотевиците.
Гърците, обратно, използвали с желание своя разум – техните наблюдения и командна логика – да проучат и да научат за света. По този начин, те постепенно спират да се притесняват за капризите на боговете и разследват действителни обекти около тях. Водени по-специално от великият атински философ Аристотел (384 – 322 г. Пр.н.е), прекрасен творчески систематизатор известен по-късно като Философът, гърците развили теория и метод на разсъждение и наука, която по-късно ще бъде наречена естествен закон.
1.1 Естествения закон
Естествения закон лежи върху решаващото значение на прозрението, че да бъдеш задължително означава да бъдеш нещо, нещо конкретно или някаква единица. Няма такова нещо като да бъдеш или да съществуваш реално в абстрактното. Всяко нещо, което е (съществува реално) е нещо определено и конкретно, било то камък, котка или дърво. Емпиричен факт е , (По “емпиричен път” ще рече чрез практика, опит и т.н. Емпирично изследване е изследване, при което се установява наличието на факти чрез опит в практиката.) че съществуват повече от един вид неща във вселената; всъщност има милиони, ако не и милиарди различни неща. Всяко нещо (обект) притежава свой собствен набор от характерни свойства или атрибути, своя собствена природа, която го отличава от останалите неща(обекти) наоколо. Камъка, котката, дървото – всяко от тях има своя собствена природа, която човекът може да изследва, проучи и идентифицира.
Човекът изучава света като изследва обектите, идентифицира сходните типове обекти и ги класифицира по категории, всеки със своите собствени характеристики и природа. Ако видим по улицата да се разхожда котка, веднага можем да я сложим в списъка с неща, или категорията животни, наречени „котки” чиято природа вече сме изучили и анализирали.
Ако можем да открием и научим повече за свойствата на обектите X и Y тогава ние ще можем да открием какво се случва, когато тези обекти си взаимодействат. Да предположим например, че когато определено количество от X взаимодейства с определено количество от Y получаваме определено количество от друго нещо Z. Тогава можем да кажем, че ефектът Z , е получено от взаимодействието на X и Y. По – този начин химиците могат да открият, че когато две молекули водород взаимодействат с една молекула кислород, резултатът е една нова молекула вода. Всички тези единици – въглерод, кислород и вода – имат специфични свойства, които могат да бъдат идентифицирани.
Тогава виждаме, че концепцията причина и следствие са част от анализа на естествения закон. Събитията по света могат да бъдат проследени обратно до взаимодействието на отделни единици. След като единиците са дадени и идентифицирани, взаимодействието на отделните единици ще произвежда едни и същи резултати. Същите единици ще произвеждат същите резултати.
Аристотел
За аристотелските философи логиката не е отделна и изолирана дисциплина, а неразделна част от естествения закон. ЛОГИКАТА Е ЧАСТ ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ ЗАКОН. Дадено нещо Е и не може да бъде друго освен това, което Е.
Но тогава, ако всяка единица във вселената може да бъде идентифицирана, класифицирана и нейната природа изследвана, то тогава и човекът може да бъде изследван и определен. Човешките същества са уникални във вселената с това, че те могат да изучават себе си и го правят, както и света около тях и се опитват да определят какви цели да си поставят и преследват и какви средства да използват, за да ги постигнат.
Идеята за добро и лошо се отнася само до живите обекти. Тъй като камъните и молекулите нямат цели всяка идеят за това кое е добро или лошо за дадена молекула или камък е лишена от смисъл. Но това, кое е добро или лошо за едно дърво или куче определено има смисъл. Добро е всичко това, което допринася за неговото развитие. Лошото го наранява или нарушава просперитета му. Така ние можем да създадем съответна етика като открием най – добрите условия: почва, светлина, климат и т.н. за развитието на дадено дърво да кажем както и да ограничим негативните или лошо последствия като паразити или суша. Подобни етични свойства можем да приложим за всяко живо същество. Така естествения закон разглежда етиката като животосвързана. Това, което е добро за зелките ще се различава от това кое е добро за зайците, което ще се различава от това кое е добро за човека. Етиката за всеки вид ще се различава спрямо неговите специфични особености и природа.
Човекът е единственото същество, което може и всъщност трябва да извае етиката сам за себе си. Растенията нямат разум и следователно немогат да изберат определено действие. Съзнанието на животните е ограничено и тясно възприемчиво лишено от идейност : способността да очертаваш концепции и да действаш спрямо тях. Човекът в известната аристотелска фраза е рационално животно – същество, което използва разум, за определяне на ценности и етични принципи и търси начини за придобиването им. Човекът действа, той набелязва цели и ценности и избира начини с които да ги придобие или постигне.
Следователно в търсенето на цели и начините за постигането им човекът трябва да открие и действа в рамките на естествения закон: неговите собствени особености и тези на останалите единици и начините им на взаимодействие.
Един отшелник на име Джед живеел в гора, близо до малко село. Всички го мислели за глупав, защото говорел странни неща.
Веднъж той приютил болен човек и се грижил за него до оздравяването му. За благодарност непознатият му подарил кон.
Когато селяните чули за случилото се, поздравили отшелника за късмета.
-Джед, какъв късмет! Какво голямо щастие!
Кой знае дали е добър късмет? – отговорил Джед. – Може и да е лош късмет.
-Как е възможно?! Ти нямаше кон, а сега имаш. Това е чудо. Що за глупак си ти!- казвали те,-Дори не можеш да разпознаеш добрия късмет, когато дойде при теб.
Джед събрал скромните си спестявания и си купил седло. Но конят избягал.
О, какъв лош късмет!- рекли селяните, когато научили какво се е случило.
Сега имаш седло, но нямаш кон.
Кой знае дали е лош късмет? Може и да е добър късмет. – отговорил развеселен Джед.
-Добър късмет? – присмивали му се те. – За теб е трагедия.
Кой знае? – отвърнал Джед.
След няколко дни конят мистериозно се завърнал и довел със себе си още два диви коня. Джед бързо ги прибрал в обора, а хората пак започнали да говорят. Всички искали да разберат дали е истина.
-Какъв добър късмет! Сега имаш три коня. Можеш да продадеш два и да запазиш един за себе си. – започнали да го съветват селяните.
-Кой знае дали е добър късмет?-възкликнал Джед. – Може и да е лош късмет.
-Лош късмет? – смеели му се на глупоста всички.
Докато Джед се опитвал да обязди дивите коне, паднал и си счупил крака.
-Какъв лош късмет! – съчувствали му селяните.
-Кой знае? – казал Джед.
Седмица след това в селото нахлула войска и всички здрави мъже били мобилизирани. Не взели Джед, защото бил със счупен крак.
Посланието на тази стара притча е ясно: Кой може да каже кое е добър или лош късмет?
Все подценяваме стойността на кризите. Все искаме животът ни да е удобен. Трагедията, пречките или нещастието, през които преминаваме в момента, може да са най-доброто, което ни се е случвало. Кой знае?
Средата на октомври е, така че съвсем естествено се замисляте за Хелоуин и се опитвате да решите какъв точно костюм ще носите на това социално събиране на което сте длъжни да присъствате. Ето ви няколко костюма, които трябва светнат червената лампичка да НЕ ГИ НОСИТЕ през 2013 …
Walter White или Jesse Pinkman от сериала на AMC Breaking Bad: Страхотно шоу, НЕготин костюм. Почти всеки пич и братовчед му ще бъдат облечени като Хайзенберг или в жълт гащеризон. Не бъдете овца, това е прекалено лесен избор, а също така прекалено популярен.
Майли Сайръс: Не много изискан външен вид, а дори не е и забавен. Плюс това, ще сте един от 87, 458 – те други хора правещи едно и също нещо на Хелоуин.
Борат: Филмът си беше тъп през 2006, няма как да е як през 2013. За съжаление, всяка година виждаме ПОНЕ по един тъпак да носи тази глупост.
PSY: Това е последния човек с когото искате да се асоциирате!
Дон Дрейпър от Mad Men: Да носиш костюм и да се наричаш Дон Дрейпър е едно от най-леймърските неща, които може да направите тази година, особено ако красотата и чара ви са далеч от нивото на Джон Хам.
Укротителят на змии: За Бога, НЕ БЪДЕТЕ този човек тази година !!!
История на икономическата мисъл
Въведение
В подхода към историята на икономическата мисъл доминираше една парадигма, която все още е от първостепенно значение, макар и не толкова силно изразена в сегашната ера. По същество въпросната парадигма включва няколко Велики Мъже лежащи в основата на икономическата мисъл, начело с Адам Смит като почти свръхчовек -основоположник.
Adam Smith
Ако Адам Смит е създал икономиката , така както Атина се ражда напълно развита от челото на Зевс, то тогава предшествениците му трябва да са незначителни мъже. И така всеки допринасящ за развитието на икономическата мисъл получава грубо отношение имайки нещастието да предхожда Смит.
Обикновено те са групирани в две категории и безцеремонно отхвърляни. Непосредсвено прехождащите Смит са меркантилисти, които той остро критикува. Меркантилистите са за него очевидно глупаци насърчаващи хората да трупат пари, но да не ги харчат и настояват търговският баланс да се „балансира” за всяка страна.
Схоластиците (Схола́стиката (на гръцки: σχολαστικός — академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети. Собствено представлява синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Основава се на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието. ) са отхвърлени дори още по-грубо, като моралистични средновековни невежи, които не спират да предупреждават, че „справедливата” цена трябва да покрива търговските разходи плюс някаква разумна печалба.
Рикардо систематизира Смит и доминира икономиката до 1870 –те. След това „маргиналистите” Джевонс, Менгер и Валрас коригират „класическата икономика” на Смит – Рикардо наблягайки на важността на пределната единица. Алфред Маршал мъдро интегрира Рикардианската „теория на разходите” с предполагаемо едностранната австрийска теория на „търсенето и полезността”, за да създаде морната неокласическа теория.
Карл Маркс едва ли би могъл да бъде пренебрегнат разгледан като нетипичен Рикардианец.
В годните след Втората Световна Война, Кейнс разбира се се присъединява към Пантеона, предоставяйки нова кулминационна глава към прогреса и развитие на науката. Кейнс, любимият ученик на Маршал, осъзнал че старецък е оставил това, което по-късно ще бъде наречено „Макроикономика” в неговия изключителен акцент върху микропредприятията.
И така Кейнс добавя макро, съсредоточавайки се върху проблемите и обяснението на безработицата, феномен който всеки преди него необяснимо оставя извън икономическата картина или удобно смита под килима безгрижно „допускайки пълна заетост”.
Страната има 23 пъти повече дългове отколкото Lehman Brothers, чийто фалит през 2008 г. повлече глобалната финансова система със себе си
От 1 октомври САЩ изпадна в частична парализа, след като държавният апарат спря да функционира. Причина за това беше невъзможността на фракциите в Конгреса да се договорят за компромис за финансирането на правителството. Почти седмица по-късно решение на проблема няма, а страната се приближава все повече към неплатежоспособност, тъй като председателят на долната камара Джон Бейнър изключи възможността да бъде гласуван законопроект, който ще позволи правителството да взема заеми, ако президентът Барак Обама не направи нужните компромиси.
Какво ще означава евентуален фалит на САЩ? Всеки, който познава колапса на Lehman Brothers преди малко повече от 5 години, е наясно със значението на термина финансово бедствие. Ако най-голямата икономика обаче фалира, измеренията ще са съвсем други.
Невъзможност на САЩ да плати дълговете си ще разтърси финансовите пазари от Бразилия до Цюрих, ще блокира механизъм за кредитиране на стойност 5 трилиона долара, ще увеличи разходите по заемите за милиарди души, ще разруши долара и ще прати световната икономика в рецесия, която вероятно ще се превърне в криза.
Дълговете на САЩ възлизат на 12 трилиона долара, което е с 23 пъти повече спрямо 517 млрд., които дължеше Lehmаn. И докато политиците отказват да вдигнат тавана на държавния дълг, изпълнителни директори от ранга на Уорън Бъфет от Berkshire Hathaway и Лойд Бланфайн от Goldman Sachs предупредиха, че фалит на страната ще има катастрофални последици.
Само за пет месеца след обявяването на несъстоятелността на Lehman Brothers американският борсов пазар загуби половината от стойността си, а страната беше пратена в най-сериозната рецесия от голямата депресия насам, завличайки и световната икономика със себе си.
Една неочаквана последица от фалита беше свиването на пазара на репо сделки – краткотрайно кредитиране, използвано от банките и инвеститорите. Ако САЩ обяви несъстоятелност, това ще повлияе много по-лошо на репо пазара, тъй като според Фед поне 2,8 млрд. американски ценни книжа служат като обезпечение на репо заеми. В случай на фалит, тези ценни книжа няма да могат да изпълняват тази функция, смята Джеймс Кочан, стратег в Wells Fargo.
През 2011 г. – последният път, когато републиканците и демократите не можеха да се разберат за тавана на държавния дълг, до фалит не се стигна, но самото опасение, че това може да се случи, разруши потребителското доверие, а световните акции поевтиняха с 6 млрд. долара.
Междувременно обаче анализатори от “Карол Капитал Мениджмънт” посочиха, че спирането на работа на американската администрация ще има слабо влияние върху тренда на фондовите пазари. От компанията очакват борсата в САЩ да продължи с доброто си представяне
“Технически” фалит
Според анализ на JPMorgan Chase ако в сегашната ситуация се стигне до несъстоятелност, това няма да е реален фалит на странната, а единствено технически, тъй като неплащането на задълженията идва не от невъзможност, а от нежелание на правителството. В случай на технически фалит единствено цените на ценните книжа, които достигат матуритет или са с купонно плащане, ще паднат. Фед ще продължи да приема държавните облигации на паричните фондове като допълнителна гаранция за заеми.
Според Саймън Джонсонс, бивш икономист от МВФ, това разделение е единствено начин да се омаловажи опасността от фалит, тъй като фалитите винаги са резултат от нежеланието на правителството да плаща. Според него при желание едно правителство винаги може да напечата пари.
Независимо дали е технически или не, един фалит си е винаги фалит, смята и Джим Грант, основател на Grant`s Interest Rate Observer.
“Хората обикновено се обръщат към ценните книжа, защото са сигурно средство, но какво ще стане, когато осъзнаят, че това вече не е така“, смята той. „Финансовите пазари се основават на доверието. Когато то е разклатено, имате катастрофа“.
Недостатъчно финансови средства
Секретарят на държавната хазна Джейкъб Лю заяви, че правителството ще има само 30 млрд. долара в кеш до 17 октомври, за да обслужва задълженията си, които могат да достигнат до 60 млрд. на ден. Това означава, че хазната трябва да заеме допълнителни парични средства.
По данни на „Блумбърг“ до 17 октомври тя трябва да плати задължения по краткотрайни облигации на стойност 120 млрд. долара, както и допълнителни 93 млрд. на 24 октомври. В последния ден от месеца правителството трябва да изплати 150 млрд. долара, в това число двугодишни и петгодишни ценни книжа, които достигат матуритет. Общо задълженията между 17 октомври и 7 ноември възлизат на 417 млрд. долара.
Според бившият заместник-секретар на хазната Роджър Алтмън един евентуален фалит ще има ефект не само върху достигащите матуритет облигации, но и върху разходите по заемите.
„Това ще означава по-високи лихви в САЩ за един сравнително голям период от време“, смята Алтмън.
По-високи разходи по заемите могат да забавят възстановяването на пазара на недвижими имоти. Ако лихвите по ипотечните кредити се качат от 4,5% на 6,5%, заемател, който може да си позволи в момента да изплаща месечната вноска на заем в размер на 200 хил. долара, вече ще трябва да ограничи дълга си до 160 хил.
Ефекти върху другите пазари
Около половината от държавният дълг на САЩ се държи от чужди правителства, централни банки и чуждестранни инвеститори, показват данните на хазната. Евентуален фалит ще постави тези притежания под въпрос, както и ролята на долара като световна резервна валута.
Най-големият притежател на американски ценни книжа е Китай с 1,3 млрд. долара през юли, следван от Япония с 1,1 млрд., показват данни на Фед.
Дори и фалитът да не повлияе на цените на държавните облигации, той ще срине цената на акциите. Шокът за пазарите ще е толкова голям, че САЩ вероятно отново ще влезе в рецесия, завличайки със себе си и другите икономики, смята Дезмънд Лехмън от American Enterprise Institute. Това може да се окаже пагубно за крехкото възстановяване на глобалната икономическа ситуация, което наблюдаваме през последните месеци.
Ефекти върху бизнеса
Дори и да не се стигне до сценария, в който САЩ обявява фалит и завлича със себе си останалия свят, негативните ефекти на „шътдауна“ вече са налице. Министърът на търговията на страната Пени Прицкър заяви, че парализирането на държавния апарат влияе негативно на бизнеса, пише „Би Би Си“. Според нея министерството й не е успяло да събере ключови данни, на които компаниите разчитат. В резултат на това вероятно те ще претърпят загуби.
Освен това, компанията Lockheed Martin пусна в неплатен отпуск около 3000 служители, а United Technologies – 2000.
Според „Маркет Уотч“ парализирането на държавния апарат ще повлияе зле на приходите на много от компаниите. Анализаторите очакват при компонентите на S&P 500 да има ръст на приходите за третото тримесечие в размер на 3% на годишна база, което е крачка надолу от предишните прогнози от 6,5%, сочат данните на FactSet.
90% от компаниите в S&P 500 са заложили отрицателни прогнози за приходите си, като това е най-големият брой от 2006 г. насам. В същото време едва 19 компании имат положителни нагласи. Това е най-малкият брой, откакто се събират подобни данни.
Анализатори от Pavilion Global Markets заявиха очакванията си, че ръстът в корпоративните приходи ще е слаб и че това ще е десето поредно тримесечие на печалби под 10%.