Не само римските закони са оказвали влияние върху развитието на икономическата мисъл през Средновековието. Двойнствените нагласи през ранното християнство също се оказват особено важни.
Не може да се твърди, че икономическите въпроси са централна тема нито в Новия нито в Стария Завет. Разпилените икономически изказвания са противоречиви или
най – малкото двусмислени. Свистенето срещу прекомерната любов към парите не означава непременно враждебност към търговията или благосъстоянието. Един забележителен аспект на Стария Завет обаче е, нейното почти пре-Калвинистично, възхваляване на работата заради самата нея.
Мартин Лутер
*(Протестантството се ражда след противопоставянето на доктрини, ритуали и структурата на католическата църкава – най-вече продажбата на индулгенции и като цяло властващата корупция по онова време. 1517 година се счита за началото на т. нар. Реформация предвождана от личности като Мартин Лутер и Жан Калвин. След водените битки между католици и протестанти най-общо северните страни на Европа приемат протестантството, а южните католицизма. Протестантството приема различни форми като например Лутеранство (Германия, Скандинавски п-ов), Калвинизъм (Германия, Швейцария, Холандия, Шотландия) и Англиканство/пуритани/сепаратисти (Англия).)
За разлика от презрителното отношение към труда на гръцките философи, Стария Завет е изпълнен с призиви в полза на работата: от “плодете се и множете се” на Генезис
до “радвайте се на живота във вашата труд, в който се трудите под слънцето” на Еклесиаст. Странното е, че тези призиви към труда често са придружени от увещания срещу натрупването на богатство. По-късно, през втори век преди Христа, евреина
книжник, който е написал апокрифната книга Еклисиаст отива толкова далеч, че величае труда като свещено призвание. Ръчните работници, пише той, “поддържат стабилни тъканта на света, и молитвата им е изразена в практиката на търговията им “. Но преследването на пари е осъдително, и търговците са обичайно третирани с дълбоко
подозрение: “Един търговец едва ли може да се предпази от греховете и той
няма да бъде обявен за невинен на греха “. И въпреки това в тази същата книга на
Еклисиаст, читателят е съветван да не се срамува от печалба или успех в бизнеса.
Отношението на ранните християни, включително Исус и апостолите,
към работата и търговията е оцветена от силните им очаквания за неизбежния край на света и идването на Царството Божие. Очевидно е, че ако човек очаква предстоящия край на света, той е склонен да има малко търпение за такива дейности като инвестиране или натрупване на богатство; по-скоро тенденцията е да действате като лилиите на полето (символи на чистота) – да следваме Исус, и да забравим за светските дела. Именно в този контекст, трябва да разбираме известните думи на св. Пол: “любовта към парите е коренът на всяко зло.”
Около 100 години след Христа, обаче, книгите на Новия Завет написани от св. Джон дават ясно да се разбере, че християнската църква е изоставила идеята за неизбежния край на света. Но гръцкото и евангелисткото наследство възпламеняват църковните отци към един отстъпващ възглед спрямо света и икономическите дейности, в комбинация с настройване срещу състоянието и търговците, които се стремят към натрупването на такова състояние. Църковните отци роптаели срещу меркантилните дейности като задължително ги щамповани с греха на алчността, тъй като почти винаги били придружени от заблуда и измама. Начело на парада е мистичния и апокалиптичен Тертулиан (160-240), известен картагенски адвокат, който приема в края на живота си християнството и в крайна сметка формира своя собствена еретична секта. За Тертулиан, атаката срещу търговците и печеленето на пари е неразделна част от общата изобличителна реч срещу светските хора, който той очаквал всеки момент да се стопят от масата излишък на населението, така че скоро на земята хората да страдат от “епидемии, глад, войни, както и Земята да се отвори, за да погълне цели градове” като зловещо решение на проблема с пренаселеността.
Два века по-късно, пламенният св. Джером (340-420), образован в Рим, но
също така повлиян от източните отци, продължава темата, провъзгласявайки
заблудата, че в търговията, печалбата на един човек трябва да бъде постигната със загубата на другия: “Всички богатства идват от неравноспоставеност, и освен ако не е загубил един, друг не може да спечели”. Така, че общото мнение е, че ” богатия човек е несправедлив, или наследник на такъв”. И въпреки това дори и при Джером има нишка на противоречие, който също заявява, че “един мъдър човек с богатството има по-голяма слава, отколкото този, който е само мъдър “, защото той може да постигне повече добри неща; “богатство не е пречка за богатия мъж, който го използва добре “.
Може би най-интелигентното отношението към богатството и печеленето на пари
сред отците на ранната църква е на родения в Атина източно християнски отец Климент Александрийски (около 150-215). Той съветва, собствеността да се използва за благото на общността и одобрява частната собственост и натрупването на състояние. Климент мъдро заявява, прилагайки естествения закон:
” Ние не трябва да захвърляме богатствата, които могат да облагодетелстват и помогнат на съседа ни. Притежанията са направени ,за да се притежават; благата се наричат блага, защото те правят добро, и те са били предоставяни от Бога за доброто на мъжете: те са на разположение и служат като материали, инструменти за добра употреба в ръката на онзи, който знае как да ги използва.”
Климент също приема твърдо отношение към бедните. Ако живеенето
без притежания беше толкова желано, посочва той:
„тогава целият този рояк от пролетариати, скитници и просяци, които живеят от ръката
към устата, всички онези мизерни изгонени на улицата, въпреки че те живеят в невежество към Бога и Неговата справедливост, биха били най-благословените и най-религиозните и единствените кандидати за вечен живот, просто защото те са без пукната пара …”
Ранните отци на Църквата достигат своята кулминация чрез великия Свети Августин (354 – 430) който, живее в момента на разграбването на Рим през 410 и на разпадането на Римската империя. Роден в Нумидия в Африка, Августин е бил образован в Картаген, и става професор по реторика в Милано. Покръстен на възраст от 32, св. Августин става епископ на Хипо в родната си Северна Африка. Римската империя при Константин прегръща Християнството век по-рано, и Августин написва великото си произведение „За Божия град” като опровержение на обвинението, че приемането на християнството е довело до падането на Рим.
Икономическите възгледи на Августин са разпръснати из целия
„За Божия град” и другите му силно влиятелни творби. Той определено, предполага се, че независимо от Аристотел, достига до мнението, че плащанията на хората за стоки и оценката , която те поставят върху тях, се определят по-скоро от собствените им нужди, отколкото от който и да е по-обективен критерий. Той също така посочва, че общото желание на всички хора е да купуват евтино и да продават скъпо.
Освен това, Августин е първият църковен отец с положително отношение към ролята на търговеца. Оборвайки всеобщите светоотечески обвинения срещу търговците, Августин посочва, че те изпълняват полезната услуга на транспортиране на стоки на големи разстояния и ги продават на потребителя. Тъй като, според християнският принцип, “работникът заслужава своята заплата “, то тогава търговците заслужават компенсация за своята дейност и труд.
Спрямо общото обвинение за заблуда и измами в търговските сделки, Августин убедително отговаря, че всички тези лъжи произлизат не от търговията сама по себе си, а от търговеца, който ги прилага. Такива грехове са възникнали в беззаконието на лицето, а не в неговата професия. В края на краищата, Августин посочва,че обущари и фермери също са способни на лъжи, но въпреки това църковните отци не са осъдили техните професии, като сами по себе си зли.
Изчистването на търговците от петното на присъщото зло се оказа изключително
влиятелно в следващите векове, и е цитирано отново и отново в разцвета на християнската мисъл през дванадесети и тринадесети век.
По-малко осезаема , но все пак с важен принос за социалната мисъл е
преработката на св. Августин относно възгледите на древния свят спрямо човешката личност. За гръцките философи , индивидуалността на личността следва да се моделира така, че да отговаря на нуждите и желанията на полиса . Това задължително
означава статично общество , с обезсърчение насочено към всеки нововъзникващ
предприемач , който се опитва да се измъкне от тогавашния шаблон. Но св.
Августин набляга върху личността на индивида, която се разгръща и
напредва и се развива с течение на времето . Следователно дълбокият акцент на Августин върху индивида поне подготвя косвено сцената за благоприятното отношение към иновациите, икономическия растеж и развитие. Този аспект на размишленията на Августин, обаче , не е истински подчертан от теолозите и философите през 13 век , които построяват своите размисли на базата на августиновите. Иронично е,
че човекът, който поставя на сцената оптимизма и теорията на човешкия прогрес
трябва , на смъртното си легло , да посрещне варварските орди обсадили любимия му град Хипо.
Ако св. Августин гледа благосклонно на ролята на търговеца, той също така е бил благосклонен, макар и не толкова топлосърдечно, към социалната роля на владетеля на държавата. От друга страна, Августин поема и доразвива притчата на Цицерон , че Александър Велики е бил просто един пират грабител, и че държавата е нищо друго освен една мащабна разбойническа банда. В своята „За Божият град” пита:
„И така, ако оставим справедливостта настрана, то какво тогава са царствата, ако не най- големите разбойнически банди? Какво са разбойническите банди, ако не малки царства? Бандата също е група от мъже ръководена от заповедите на лидер, обвързана с обществен договор, и неговата плячка е разделена според закона с постигнато споразумение. Ако чрез многократно добавяне на отчаяни мъже тази чума расте до точката, където тя държи територия и установява фиксирани седалища,
завзема градове и покорява хора, тогава тя след това видно приема името на
царство, и това име вече открито и принадлежи, но не чрез изваждане на алчност, а чрез добавяне на безнаказаност. За това е елегантен и истински отговорът, отправен към Александър Велики от пират, който той заловил. Когато царят го попитал какво мисли за това, че трябва да блудства с морето, той отвърнал с предизвикателна независимост: “Същото като теб, когато блудстваш със света! Тъй като аз правя това с малък кораб ме наричат пират. Вие го правите с голям флот и ви наричат император “. „
Но Августин завършва с одобряване на ролята на държавата, въпреки че е
разбойническа банда в голям мащаб. Докато той набляга върху индивида, а не
полиса, в пре-Калвинистичен модел Августин подчертава нечестието и покварата на човека. В този паднал, нечестив и грешен свят, държавното управление, макар че е
неприятно и принудително, става необходимо. Следователно, Августин подкрепя
насилствено раздробяване от християнската църква в Северна Африка на Донатистката
ерес, която наистина вярва, за разлика от Августин, че всички царе са били
непременно зло.
Оприличаването на държавния глава като мащабен разбойник, обаче, е
възкресено в неговия оригинален анти-държавен контекст от великия папа Григорий VII, в хода на борбата му с царете на Европа срещу неговите григориански
реформи в края на единадесети век. Този щам на горчив антистатизъм, след това,
се появява от време на време в раннохристиянската епоха и през Средновековието.
Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
История и легенди за Св. Николай
Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.
Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.
Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца. Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците.
Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите.Празникът е в чест на морската стихия. В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода.
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. От преданието, което разказва как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран произлиза обичаят на трапезата през днешния ден да присъства риба с люспи, най-вече шаран. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.
Рибникът – шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото “голата” риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове – по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.
Хората променят храненето си от година на година под влиянието на модните тенденции. Причината за това е добре развитият маркетинг, обясняват от сайта за здравословен начин на живот Fit&Well.
Експертите по маркетинг следят тенденциите в храненето, за да могат да предложат на консуматорите нещо, което да бъде в крак с настроенията на пазара, както и да носи усещането за ново и/или подобрено потребителско изживяване.
В тази връзка между 19 и 21 ноември във Франкфурт се проведе панаирът Food Ingredients Europe, на който компанията за пазарни проучвания Innova Market Insights представи в свой доклад топ 10 на тенденциите в здравословното хранене през 2014 година.
Според анализа през следващата година ще има възраждане в търсенето на “традиционни” зеленчуци като пащърнак, артишок, къдраво зеле и козя брада. От Innova също така предсказват изкопаването на още и още древни зърнени култури като фрике и чиа.
Като че ли любителите на екологичния и здравословен начин на живот започнаха да се насищат на киноа, спелта и камут, затова на търговците със здраве от природата наистина ще им се наложи да бръкнат доста по-дълбоко в ръкава с екзотичните аса, за да поддържат клиентския интерес на желаното от комерсиална гледна точка ниво.
Други четири от топ 10-те тренда са кръстени по следния оригинален начин: възход на хибридите, протеинов хоризонт, нови стелт стратегии и алтернативни алтернативи. Зад първото кодово наименование се крие тенденцията към все по-отривиста иновация при преработените храни, нестандартни комбинации от аромати, вкусове и въобще – всичко, което доскоро беше абсурдно, но новооткритите влечения към молекулярната гастрономия направиха социално приемливо.
Може да прочетете класацията от проучването за здравословното хранене в пълния ѝ вид във Fit&Well.
Едно от най-влиятелните постижения на западното християнско Средновековие е римското право , което възниква от империята на древен Рим и навлиза в съдебната и политическата институции на тогавашната Република. Развива се между първи и трети век сл. Хр. Частното право разглежда теорията на абсолютното право на частна собственост, свободна търговия и договори. Правото на частна собственост и свободен пазар са естествено наследство от римското право за следващите поколения от християнския запад. Въпреки че римската империя се разпада през четвъри и пети век сл. Хр. нейното правно наследство предава и въплъщава два велики сборника на римското право: първият е влиятелният на запад, Кодексът на Теодосий, обнародван (провъзгласен) от император Теодосий през 438 сл.хр. ,а вторият – на изток, великият, състоящ се от четири тома Corpus Juris Civilis обнародван от византийският император Юстиниан през 530 сл. Хр.
От Wikipedia:
(Кодексът на Теодосий (на латински: Codex Theodosianus, Книга на Теодосий) е сборник със закони на Римската империя при християнските императори от 312 година. Събирането на законите е извършено от император Теодосий II през 429 година; кодексът е издаден през 438 година в източната част на империята, а след една година и в западната от император Валентиниан III.
Кодексът постановява, че езическите училища, храмове и игри са забранени.
| „ | …нареждането за театрите и игрите трябва да бъде спазвано от хората във всички градове, а всички мисли на християните и вярващите трябва да бъдат заети с мисъл за Господ. | “ |
Кодексът се занимава и с налагането на православието, тъй като арианството все още съществува, и съдържа 65 указа, насочени към еретиците.
Римските закони са систематизирани по-късно и в Corpus Iuris Civilis по време на управлението на Юстиниан I.)
И двата сборника наблягат силно на това, че „справедлива” цена (justum pretium) е просто тази цена , до която се е стигнало и е договорена в преговорите между продавач и купувач. Всеки човек има право да се разпорежда както намери за добре със своята собственост , следователно има право да сключва договори за наем, покупка или продажба; всяка договорена цена е „справедлива”.
Няколко водещи римски юристи от трети век цитират в Corpus, живелият преди тях през втори век юрист Помпон, в класическото му изразяване за морала на свободния пазар: „При покупката и продажбата естественият закон разрешава на едната страна да купи за по-малко, а другата да продаде за повече отколкото струва нещото; по-този начин на всяка страна е позволено да надхитри другата при покупка или продажба.” Единствената странна фраза тук е „отколкото струва нещото”, което предопределя, че нещото има някаква стойност различна от договорената, която изразява някаква „истинска стойност” (реална или присъща стойност) , фраза която ще тежи много за последвалото бъдеще.
Още по-конкретно Кодексът на Теодосий е кристално ясен: всяка цена установена чрез свободно и доброволно договаряне(пазарене) е справедлива и легитимна, единственото изключение е тази сключена от деца. Насилието и измамата, като посегателство върху собствеността разбира се, се считат за незаконни. Кодексът държи изрично, че непознаването на стойността от било то продавача или купувача, не е основание за разтрогване на свободно сключения договор. Купувачът не може да развали договора, ако по-късно реши, че договорената цена е твърде висока.
Всички тези аспекти относно свободния пазар от Кодекса на Tеодосий по-късно са включени и в законите на християнските канони в сборника от декрети на св. Бенедикт през девети век сл. Хр.
Трудните, но влиятелни дискусии на Аристотел относно обмяната страдат печално от неговата настойчива склонност да смесва анализа със своите моментни морални преценки. Както е в случая с таксуването на лихва, Аристотел не проявява постоянство, за да довърши изследванията си кое подтиква хората реално да осъществяват обмяната на доброволни начала в истинския живот, а вместо това се нахвърля срещу нея заливайки я с морални изказвания. При анализа на обмена Аристотел заявява, че тези взаимно изгодни транзакции се основават на „пропорционална реципрочност”, но е противоречиво дали всички транзакции са естествено пропорционално реципрочни или дали само пропорционално реципрочните са наистина „справедливи”. И разбира се Аристотел никога не повдига въпроса: защо хората доброволно участват в „несправедливи” обмени? По същия начин, защо хората доброволно заплащат лихва , ако тя е наистина „несправедлива”?
Известната дискусия на Аристотел относно реципрочността в Книга 5 на Nichomachean Ethics е чист пример за превръщането и в глупост. Аристотел говори за строител , който разменя къща срещу обувки произведени от обущар. Той пише: „Броят обувки обменен срещу къща трябва да отговаря на съотношението строител към обущар. Защото , ако това не е изпълнено не може да се осъществи размяна.” Ъ?? Как може изобщо да има отношение „строител” към „обущар”? Още по малко отношение къща/обувки. В какви мерни единици трябва да се изразяват тези различни хора?
Верният отговор е, че тук изобщо няма никакъв смисъл и точно този пример трябва да се отхвърли като неуместен пример за Питагорейска числофрения.
Друга сериозна заблуда в същия параграф на Етика нанася неизчислима вреда за идните поколения на икономическата мисъл. Там Аристотел казва, че за да се осъществи обмен различните стоки и услуги „трябва да са развни”, фраза над която Аристотел набляга многократно. Ето тази необходима „еднаквост” води налагането на знака за равенство от Аристотел. Неговите размишления са, че за да бъдат обменени два продукта А и В, стойността на двата продукта трябва да е равна, в противен случай не може да се осъществи размяна.
Концепцията на Аристотел за еднаква стойност при обмен е грешна. Ако А търгува обувки за жито собственост на В, то А го прави само защото предпочита в този момент житото пред обувките, докато предпочитанията на В са точно обратните, а именно насочени към обувките на А. Ако се осъществи обмен, това не означава, че стойността им е еднаква, а по скоро, че съществува обратно равенство на желанията на двамата участника в обмяната. Ако аз купувам жито за пари го правя, защото предпочитам да се сдобия с него пред възможността да запазя парите, докато продавачът на обувки предпочита точно обратното – да се освободи от обувките, за да се сдобие с парите. Това двойно несъответствие на субективни желания предопределя необходимото условие за осъществяване на размяната.
Ако забравим примера на Аристотел за строителя и работника, той има принос за икономиката. Аристотел ясно заявява, че парите представляват човешо желание и нужда , които осигуряват мотивацията за осъществяването на обмена. Търсенето се определя от необходимостта, привлекателността и желанието за придобиване на дадено благо. Аристотел следва Демокрит в отбелязването, че след като количеството на дадено благо достигне определен лимит, след като „вече има прекалено много”, необходимостта за това благо ще спадне и съответно неговата стойност. Освен това Аристотел продължава още по-напред като обръща монетата, а именно че ако дадено благо става все по и по оскъдно, то тогава то ще бъде относително по-желано и неговата стойност ще нарастне.
Но още по-интересна е неговата разработка за пределната (маргинална) продуктивност – процесът при който стойността на крайният продукт се определя от различните фактори на производство (образуването на крайната цена на даден продукт след начисленията на всички извършени разходи в етапа на производство).
Ако все още не усещате зимната и коледната магия, да се надяваме, че тази обиколка ще ви пораздвижи. Пълна е със снежни красоти, ски вили с минималистичен дизайн и мнооожество горещи вани…!
Очарователни дървени кабинки в Швейцария.
Невероятно вилно иглу – селище във Финландия
Бомбастична ” гореща вана” в LeCrans Hotel & Spa.
Голдън ретрийвър играещ в снега
Гонка с Бугати Вейрон в снега
Fort Bourtange в Холандия от въздуха
Гореща вана в иглу ! Тихо!
Ливърпул. Англия … не е зле поне на снимка
Зимна вила в Чили
Сноубордист разцъква планината
Джеймс Бонд с Лотус Есприт Турбо отива да зарибява
КО? НЕ!
Езеро в Канада
БМВ М ….. Ски !!!
Дядо Коледа идва към града !
Възгледите на великият философ са особено важни, защото цялата структура на икономическите му размишления оказват доминиращо въздействие върху икономическите и социални разбирания през Средновековието.
Въпреки, че Аристотел презирал печеленето на пари и не бил привърженик на свободния пазар, той издигнал силен аргумент в полза на частната собственост. Може би повлиян от доводите на Демокрит той изградил яростна атака срещу комунизма на управляващия елит поддържащ Платон. Той заклеймил целта на Платон за общо единство чрез комунизъм като посочил, че такова екстремно единство е в противоречие с различните способности, възгледи и индивидуализъм на всеки отделен човек и е в ущърб на реципрочната облага при търговската размяна. След това Аристотел се обосновал точка по точка относно различията между частната спрямо общата собственост.
Първо частната собственост е много по производителна и следователно ще доведе до прогрес. Няма да се обръща такова внимание на благата в общата собственост и всеки ще преследва своя собствен интерес като пренебрегва и прехвърля ангажиментите към нея на останалите. Обратно, хората ще се посветят и ще подхождат с особено внимание и прилежност към своята частна собственост.
Второ, един от аргументите на Платон в подкрепа на общата собственост е, че тя предразполага към социален мир тъй като никой няма да завижда на другия или да се опита да придобива по нечестен начин дял от чужда собственост. Аристотел отвръща, че точно обратното ще се случи. Общата собственост ще доведе до продължителен и траен конфликт , понеже всеки ще се оплаква, че е работил повече от другия, а придобил по-малко, а тези които са работили по-малко са придобили повече от общото благо. Освен това не всички престъпления и революции са подбудени от икономически мотиви. Все пак „хората не стават тирани, за да не им е студено”.
Трето, частната собственост е ясно внедрена в природата на човек: неговата любов към себе си, към парите, към собствеността си са тясно свързани в естествената любов към едноличния ексклузивитет.
Четвърто, като обстоен наблюдател на минало и настоящо, Аристотел настоява че частната собственост винаги е съществувала навсякъде. Да се прокара идеята за общата собственост би означавало да се погази човешкият опит и досегашна практика и това би довело до повече проблеми отколкото до решаването им.
Въпреки, че Аристотел е критичен към печеленето на пари, все пак се противопоставя на каквито и да било ограничения – такива , които изисква Платон – придобиването на частна собственост от индивида. Вместо това образованието трябва да обуздава необятните желания на хората и така да ограничи придобиването на богатство.
Въпреки неопровержимата си защита на частната собственост и противопоставянето си спрямо налаганите ограничения, аристократът Аристотел напълно презирал труда и търговията както своите предшественици. За нещастие Аристотел нанася вреда на следващите поколения като прокарва измамното различие между „естествените нужди” , които трябва да бъдат задовоени и „неестествените желания”, които трябва да бъдат пренебрегнати.
Няма правдоподобен аргумент, който да покаже защо както смята Аристотел, желанията осъществени чрез труд осигуряващ пребиваването и бартер са „естествени”, докато тези задоволени чрез далеч по продуктивната парична размяна са „неествествени”. Размяна с цел печелене на пари са категорично отхвърляни като „неморални”, особено дейности като търговия, транспортиране и наемане на работници. Аристотел имал особено предубеждение спрямо търговията, която разбира се директно обслужва клиента и считал, че трябва да бъде изцяло забранена.
Объркването в размислите на Аристотел спрямо аналитичната и „моралната” част е ясно различима в дискусията относно парите. От една страна , той отбелязва, че растежът на парите улеснява значително производството и размяната. Отбелязва също, че парите, като средство за размяна, представляват всеобщо (масово) търсене и „задържат всички стоки заедно”. Също така парите елиминират големия проблем за „двойно съвпадение на желанията” при който двамата търговци трябва да искат това което има другия, за да се осъществи размяната. Сега всеки може да продава стоки за пари. Още повече парите служат като средство за запазване на стойността като могат да се използват за закупуване на блага на по-късен етап.
Въпреки, че Аристотел стига до всички тези прозрения той морално осъжда даването на пари назаем срещу лихва като „неестествено”. Тъй като парите не могат да бъдат използвани директно, а служат само за улесняване на обмяната, те са „безплодни” и немогат самостоятелно да увеличат богатството (без човешка намеса). Следователно таксуването с лихва е било силно осъждано като противоестествено.
Аристотел би бил по-полезен, ако се беше опитал да разбере, защо всъщност плащането на лихва е универсално приет факт и се плаща навсякъде по света, вместо да задълбава в моралните и качества. Ако беше открил икономическите причини за таксуването и плащането на лихвата, може би Аристотел щеше да разбере защо такива такси са морални и не са неестествени.
И той като Платон е враждебно настроен към икономическия растеж и подкрепя статично общество. Прозренията на стария Хезиод относно икономическия проблем за разпределението на оскъдните ресурси спрямо неизмеримите желания на човека са пренебрегнати и от двамата – Аристотел и Платон, които вместо това съветвали за намаляване на желанията съобразявайки се спрямо само наличните ресурси.
Последовател и съвременник на Платон, Ксенофонт е бил аристократ и генерал, живял 4-5 век пр.хр. Икономическите записки на Ксенофонт са разпръснати измежду различни теми като се започне от трактат как да се увеличи държавния бюджет и се стигне до книга за управление на домакинството. Повечето от залитанията на Ксенофонт са в елинския дух осмиващ труда и търговията, адмирации за селското стопанство и военното дело, подплатени с призив за масивна намеса на правителството в икономиката на страната.
Това включва подобряване на атинското пристанище, изграждането на пазари и кръчми, установяване на държавен търговски панаир и рязко увеличаване на робите.
Въпреки всичко той засяга някои интересни икономически теми. В своя трактат относно управлението на домакинството Ксенофонт казва, че „богатството трябва да се дефинира като ресурс , който човек може и знае как да използва”. В този смисъл нещо , което притежателят му нито знае как, нито може да използва не би следвало да се разглежда като богатство и ресурс.
Друго прозрение на Ксенофонт предшества авторитетното мнение на Адам Смит за това , че степента на разделение на труд в обществото е ограничено от наличния пазар за съответните продукти. Така той добавя едно важно допълнение към възгледите на Платон относно разделението на труда, написани 20 години след „Държавата”. Ксенофонт казва че „в малките градове едни и същи работници произвеждат врати и столове, като освен това строят и къщи” докато „в големите градове много хора се занимават с отделни клонове на индустрията”. Там намираме „хора които изработватт само мъжки ботуши, а други само женски. Едни произвеждат части, а други ги сглобяват”.
Другаде, Ксенофонт очертава важната концепция на общото равновесие като динамична тенденция на пазарната икономика. Така той заявява, че когато има много бакърджии медта става евтина и те фалират или се обръщат към други дейности, както би се случило и в селското стопанство или всяка друга индустрия. Загатва принципа на съвършената конкуренция.Той също ясно забелязва, че увеличението на предлагането на дадена стока води до спад в цената и.
Търсенето на йерархична, колективна утопия намира класическия си израз в най-известната и въздействаща творба на Платон –Държавата. Там Платон поставя очертанията на своя идеал за държава: такава в която дясно олигархично управление се поддържа от крале – философи и техните колеги философи, като по този начин предполагаемо те осигуряват управлението да се осъществява от най-умните и мъдри хора от общността. Под философите в принудителната йерархия са „пазителите” – войниците, чиято роля е да защитават пределите на страната от чужди нашественици. Под тях са масата хора , презрените производители: работници, селяни и търговци които произвеждат материалните блага с които осигуряват благодата на философите и пазителите. Тези три широки класи отразяват нестабилния и злокачествен скок , ако изобщо има такъв – властта над душата на всяко човешко същество. Според Платон всяко човешко същество се разделя на три части: „една която копнее, една която се бори и една която мисли”, а правилната йерархия между трите е както следва – първо мисленето, след това борбата и накрая низкото желание.
Двете управляващи класи – мислителите и пазителите – тези които според Платон са от значение, в идеалния свят според него живеят в чист комунизъм. Не трябва да има каквато и да е частна собственост сред елита; всички неща трябва да бъдат общи, включително жените и децата.Елита трябва да живее заедно и да споделя общо меню. Тъй като парите и частната собственост погубват добродетелите те трябва да бъдат отхвърлени от висшата класа. Брачните партньори сред елита трябва да бъдат избирани стриктно от държавата, спазвайки процеса на научно размножаване в животновъдството. Ако някой от философите или пазителите не се чуства щастлив, той трябва да се научи че неговото щaстие няма никакво значение пред щастието на полиса като цяло – една доста неясна концепция в най-добрия случай.
За да запази елита и масите в съответствие, Платон инструктира управляващите философи да разпръснат „благородната” лъжа че те самите са наследници на боговете и останалите класи са от по – низшо наследство. Свободата на словото е както може и да се очаква анатема за Платон. Изкуствата са потиснати и живота на гражданите е съблюдаван , за да се потиснат всякакви зараждащи се желания още на повърхността.
Забележително е, че в хода на поставянето на основите на класическия тоталитаризъм, Платон допринася за чистата икономическа наука като е първият, който разширява и анализира важността на разделението на труда в обществото. Тъй като неговата социална философия е основана на необходимото разделение между класите, Платон демонстрира че такава специализация е присъща на човешката природа, в частност нейната разнообразност и неравнопоставеност. Платон казва в „Държавата” , че специализацията възниква, защото „ние не сме еднакви; има много различия в нас, които са адаптирани за различни професии”.
Тъй като хората произвеждат различни неща, естествено е благата да се разменят едно за друго, така че специализацията поражда размяната. Платон също отбелязва , че разделението на труда увеличава производството на всички блага.
Използването на злато и сребро като пари се увеличава неимоверно с изобретяването на монетите в древна Лидия през 7-ми век пр. хр. и сечените монети бързо се разпространяват в Гърция. Придържайки се към своя неприязън към правенето на пари (печеленето на пари), търговията и частната собственост, Платон е може би първият теоретик който отхвърля използването на злато и сребро като пари. Той още повече мразел конкретно златото и среброто поради това, че те били приемани като международна валута от всички хора. Тъй като ценните метали са универсално приети и съществуват извън разрешениeто за печатане на държавата, те представляват потенциална заплаха за икономическото и морално регулиране на полиса от владетелите. Платон се застъпва зад идеята за валута контролирана от държавата , тежки глоби за внос на злато и изключването от гражданство на всички търговци и работници , които си служат с пари.
Една от отличителните черти на подредената утопия на Платон е тази, че за да бъде запазен реда и контрола, той трябва да се поддържа статичен. А това означава малка или никаква промяна, иновация и икономически растеж. Платон изпреварва някои съвременни икономисти в страха им относно развитието на икономическия растеж и същевременното запазване на доминацията на държавата от управляващия елит. Особено трудно в опитите да се запази статично едно общество е проблема с нарастващото население. Съвсем последователно Платон настоява за запазване на популацията на едно и също ниво.