Късното Средновековие се установява от търговската революция през единадесети до тринадесети век, по време на която търговията, производството и финансите процъфтяват, жизненият стандарт се повишава значително, и институциите на търговския капитализъм се развиват в Западна Европа. С появата на икономическия растеж и просперитет, каноните и римското право, обучението и социалната мисъл, също започват да процъфтяват отново.
Изворът и велик център както на каноните така и на римското право по време на Късното Средновековие е университета на Болоня, в Италия, процъфтяващ
от началото на дванадесети век до втората половина на тринадесети.
През тези два века, както каноните така и римското право, включително Кодексът на Юстиниан, се възражда в Болоня, повлияни една от друга, и проникват в останалата част от Западна Европа.
Каноничното право (също каноническо право – арх.) е набор от норми, приети от църковните власти и съдържащи се в църковните канони, тоест в правила относно устройството на църковните учреждения, взаимоотношенията на църквата и държавата, както и живота на членовете на църквата.
Нормите на каноничното право са задължителни за всички членове на Църквата. Каноничното право се основава на Божия закон, обаче същевременно отчитайки и вземайки предвид изискванията на богооткровеното и естественото право по отношение на мястото и времето.
Окончателното събиране на каноничното право – Decretum, е публикувана около 1140 година от италианския монах, Грациан, който основава изучаването на Църковното право в университета на Болоня. The Decretum е окончателният официален каноничен кодекс от този момент нататък (Кодексът на Грациан), а останалата част от учените на Болоня през дванадесети век, известни като decretists, изготвят, обсъждат, и дописват работата на Грациан.
Първият decretist ,който заема интелигентна позиция относно дейностите на търговеца е Руфин , професор в Болоня , който по-късно става епископ на Асизи и тогава архиепископ на Соренто . В своята Summa ( 1157-59 ) към Decretum , Руфин посочва, че занаятчиите и майсторите могат да закупят материали евтино , да работят върху тях и да ги трансформират , и след това да продадат продукта на по-висока цена. Тази форма на закупуване на евтини материали и продаване скъпо на завършен продукт е оправдана от разходите и труда на майсторите , и е допустимо дори за духовенството , както и за миряните . Въпреки това, друга дейност , практикувана от чист търговец или спекулант , който купува евтино и продава скъпо , без да трансформира продуктът е според Руфин , абсолютно забранено за духовенството . Непрофесионалният търговецът, обаче , може да се ангажира в тези сделки
при условие , че той е извършил големи разходи или е изтощен от тежък труд . Но чисто предприемачески евтина покупка, за да бъде последвана от продажба, когато пазарните цени са по-високи е безусловно осъдено от Руфин .
След края на дванадесети век , движението decretist в каноничното право дава път на decretalists , които се основават на поредица от папски декрети или постановления от края на дванадесетия до тринадесети век . Тъй като папата е върховна глава в католическата църква , постановленията , произнесени от него автоматично се включват в канонични закони. По този начин , каноничното право се различава от това на Грациан и Decretists , които са построили закона основно върху древните източници. Но новите постановления не са в никакъв случай произволни , те са построени и разработени върху предишното църковно право .
Продължителността на процеса на изграждане е значително подпомогнат от факта, че няколко от тези папи са бивши болонисти (от Болоня) . Папа Александър III( Roland Bandinelli ) , който инициира новият процес на папско постановление и който се радва на дълго папско царуване 1159-1181 , е учил право и теология в Болоня, вероятно е бил преподавател там, и е имал пряк контакт с великия Грациан . Изтъкнат учен юрист , самият той написал Summa към Decretum на Грациан е , Александър , кардинал и канцлер , преди да бъде избран за член на папството . Друг съществен папски decretalist , папа Инокентий II ( Lothaire де Segni ) , който управлявал от 1198 до 1216 , е учил църковно право в Болоня . Накрая , папа Григорий IX ( Ugolino де Segni ) , 1227-1241 , поръчва и публикува великото постановление през 1234 , включващо Decretum на Грациан преди един век в допълнение към различните папски сборници от папски постановления . Постановленията на Григорий IX се превръщат в окончателен стандарт на църковното право от този момент нататък .
Decretalists имат далеч по- положително отношение към търговците и свободния пазар , отколкото ранните decretists . На първо място , вместо отрицателното светоотеческо отношение към търговците и търговията, decretalists , започвайки с папа Александър III и продължавайки с Григорий IX , включват свободните пазарни отношения към римското право . За съжаление те не са чистите свободни пазарни отношения както в Кодекса на Теодосий, нито дори като тези в Кодекса на Юстиниан. Когато Кодексът на Юстиниан достига до Болоня и Западна Европа в началото на дванадесети век , френският автор Brachylogus значително променя принципите описани в Кодекса на Юстиниан.
Вместо да прилага концепцията за ” справедлива цена ” различаваща се от действителната цена спрямо оценката на щетите, както е в Кодекса на Юстиниан, Brachylogus разширява концепцията от недвижимите имоти до всички стоки , както и от оценката на щетите до реалните продажби . Според Brachylogus , ако всяка продажба , дори доброволната , е били направена за по-малко от половината от ” справедливата цена ” , продавачът може да предостави на купувача следния избор : или да му плати разликата между продажната цена и справедливата цена , или да развали договора с купувача, да върне стоката и продавачът да възстанови плащането. (защита на продавача) Подчертано е, че това не е метод за разделяне на пазара, тъй като нито трета страна , нито държавата може да се намеси , за да наложат laesio enormis ; прилагането трябва да се направи от самия продавач .
Включени са и купувачите, освен продавачите като страдащи от laesio enormis, когато продажната цена е била значително по-висока от „справедливата цена”. Ако
купувач е платил повече от два пъти истинската стойност, или “справедливата цена”, на даден продукт, след това продавачът има право на избор: да плати на купувача разликата между справедливата и продажната цена, или пък да анулира договора.
Decretalists оправдават спекулативните покупки и продажби, освобождавайки ги от греха на turpe lucrum, чрез приемане и разширяване на линията, когато спекулацията е допустима, ако спекулантът е действал, за да отговори на нуждите на семейството си.
Друго разхлабване на ограниченията идва с Alanus Anglicus, един английски професор по каноническо право в Болоня, писал през първите две десетилетия на тринадесети век. Alanus заявява, че не може да съществува turpe lucrum (или лихварство в този смисъл), ако бъдещата цена на дадена стока е несигурна в съзнанието на търговеца. Не само, че несигурността винаги присъства на пазара, но също така е невъзможно за външни съдилища или органи, да докажат, че един търговец не се е чувствал несигурен, когато е купувал или продавал. В действителност, всички turpe lucrum ограничения за търговеца или спекуланта вече са отстранени.
При анализа на печалбите от стопанска дейност, канониците от тринадесети век по-късно добавят обосновката на печалбата като обхващаща труда плюс направените разходи. Това е елемента на риск, присъстващ във всяка бизнес ситуация. Увеличението на цените в следствие на риска за първи път е оправдано от видния папа Инокентий IV (Sinibaldo Fieschi). Преди да стане папа Инокентий е бил родом от Генуа и студент по римско и църковно право в Болоня, професор по римско право в този университет, и най-накрая кардинал и известен държавник.
Ако сделките, са били грешни или незаконни над определена зона над или под „справедливата цена”, Църквата и властите е трябвало да намерят начин за определяне каква точно е трябвало да бъде „справедливата цена”. Това не е било проблем преди дванадесети и тринадесети век, тъй като laesio enormis не е бил прилаган преди това. Решението на канонистите е, че „справедливата цена” е действащата, текуща, обща пазарна цена. Това означава, или конкурентната, общоприета пазарна цена, за разлика например от цената определена при изолирани сделки , или може да се отнася до цените, определени от правителствата или привилегировани гилдии, тъй като така определена цената ще е „де юре” „справедливата”.
Карл Велики
“Църковното право” е правото, приложимо към Църквата. По време на ранната християнска епоха и Средновековието преплитането на църквата и държавата често
означава, че църковното право и законите на държавата са едно и също. Ранното църковно право се състои от папските постановленията и постановленията на църковните събори, както и писанията на Отците на Църквата. По-късно църковното също включва голяма част от римското право. Но църковното право включва също и нещо друго злокачествено: постановленията и наредбите (“capitularies”) на Каролингите в края на осми и девети век.
От пети до десети век, икономическия и политически хаос на Тъмните векове надделява в цяла Европа, където съответно няма място за развитието нито на политическата, нито на правната или икономическата мисъл. Единственото изключение е дейността на Империята на Каролингите, която процъфтява в Западна Европа. Най-важният каролингски императорът е Карл Велики (742-814) . Карл Велики и неговите наследници, изготвят подробни правила за всеки аспект на икономическия, политически и религиозен живот в цялата империя. Много от тези регулации остават включени в църковното право на по-късните векове, като по този начин остават влиятелни много време след падането на Каролингската империя.
Карл Велики построява деспотичната си мрежа от регулации върху нестабилна основа.
Така по време на важния църковен събор от Никея (325 ) се забранява всякакъв вид духовници да участват в каквито и да било икономически дейности , водещи до ” срамна печалба ” ( turpe lucrum ) . В съвета си в Ниймеген ( 806) Карл Велики възражда , значително разширява и налага старата доктрина turpe lucrum . Сега забраната се разпростира не само за духовенството, но за всички, а дефиницията и се разширява от измами до всякакви видове алчност и скъперничество , включително всякави неспазвания на всеобхватните регулации относно цените определяни от Карл Велики . Всякакви отклонения от тези фиксирани пазарни цени водят до обвинени, за прекомерното обогатяване или на купувача или на продавача и следователно turpe lucrum . Като следствие , всички спекулативни изкупувания и продажби на храните са забранени. Освен това, като предвестник на английските закони е забранена продажбата на стоки извън страната и то на по-високи цени, отколкото на редовните пазари. Тъй като английският общ закон е мотивиран , не от погрешен опит да се помогне на бедните , а с цел да се предоставят монополни привилегии на местните собственици на пазара , много вероятно е Карл Велики , също да се е опитвал да раздели пазарите и да предостави привилегии на собствениците.
Всяка произволна цена постановлена от каролингските чиновници , разбира се била почитана от Каролингите като ” справедлива цена. ” Вероятно тази принудителна цена често е била близо до това, което е било обичайно или текущата цена в квартала ;
в противен случай би било трудно да си представим как биха могли каролингските служители да определят каква цена е трябвало да бъде „справедливата” . Но това означава безсмислен и неикономически обоснован опит да бъдат замразени всички цени , въз основа на някакъво минало състояние на пазарното статукво . Проблемът е, че по-късно църковното право включена идеята за „справедливата цена” като държавно разпоредената цена.
Забележително е, че двете противоречащи си правни тези: тази за свободния пазар включена в Кодекса на Теодосий, и статичния мотив на Каролингите, намират пътя си
в основата на великата колекция на средновековните църковни закони : тези на епископ Иво на Шартр , в края на ХII век. Там в същата колекция , ние откриваме , че справедливата цена е всяка цена доброволно достигната от купувача и продавача, а също и противоречивия възглед, че справедливата цената е постановена от държавата, особено ако тя е всеобщата пазарна цена.
Не само римските закони са оказвали влияние върху развитието на икономическата мисъл през Средновековието. Двойнствените нагласи през ранното християнство също се оказват особено важни.
Не може да се твърди, че икономическите въпроси са централна тема нито в Новия нито в Стария Завет. Разпилените икономически изказвания са противоречиви или
най – малкото двусмислени. Свистенето срещу прекомерната любов към парите не означава непременно враждебност към търговията или благосъстоянието. Един забележителен аспект на Стария Завет обаче е, нейното почти пре-Калвинистично, възхваляване на работата заради самата нея.
Мартин Лутер
*(Протестантството се ражда след противопоставянето на доктрини, ритуали и структурата на католическата църкава – най-вече продажбата на индулгенции и като цяло властващата корупция по онова време. 1517 година се счита за началото на т. нар. Реформация предвождана от личности като Мартин Лутер и Жан Калвин. След водените битки между католици и протестанти най-общо северните страни на Европа приемат протестантството, а южните католицизма. Протестантството приема различни форми като например Лутеранство (Германия, Скандинавски п-ов), Калвинизъм (Германия, Швейцария, Холандия, Шотландия) и Англиканство/пуритани/сепаратисти (Англия).)
За разлика от презрителното отношение към труда на гръцките философи, Стария Завет е изпълнен с призиви в полза на работата: от “плодете се и множете се” на Генезис
до “радвайте се на живота във вашата труд, в който се трудите под слънцето” на Еклесиаст. Странното е, че тези призиви към труда често са придружени от увещания срещу натрупването на богатство. По-късно, през втори век преди Христа, евреина
книжник, който е написал апокрифната книга Еклисиаст отива толкова далеч, че величае труда като свещено призвание. Ръчните работници, пише той, “поддържат стабилни тъканта на света, и молитвата им е изразена в практиката на търговията им “. Но преследването на пари е осъдително, и търговците са обичайно третирани с дълбоко
подозрение: “Един търговец едва ли може да се предпази от греховете и той
няма да бъде обявен за невинен на греха “. И въпреки това в тази същата книга на
Еклисиаст, читателят е съветван да не се срамува от печалба или успех в бизнеса.
Отношението на ранните християни, включително Исус и апостолите,
към работата и търговията е оцветена от силните им очаквания за неизбежния край на света и идването на Царството Божие. Очевидно е, че ако човек очаква предстоящия край на света, той е склонен да има малко търпение за такива дейности като инвестиране или натрупване на богатство; по-скоро тенденцията е да действате като лилиите на полето (символи на чистота) – да следваме Исус, и да забравим за светските дела. Именно в този контекст, трябва да разбираме известните думи на св. Пол: “любовта към парите е коренът на всяко зло.”
Около 100 години след Христа, обаче, книгите на Новия Завет написани от св. Джон дават ясно да се разбере, че християнската църква е изоставила идеята за неизбежния край на света. Но гръцкото и евангелисткото наследство възпламеняват църковните отци към един отстъпващ възглед спрямо света и икономическите дейности, в комбинация с настройване срещу състоянието и търговците, които се стремят към натрупването на такова състояние. Църковните отци роптаели срещу меркантилните дейности като задължително ги щамповани с греха на алчността, тъй като почти винаги били придружени от заблуда и измама. Начело на парада е мистичния и апокалиптичен Тертулиан (160-240), известен картагенски адвокат, който приема в края на живота си християнството и в крайна сметка формира своя собствена еретична секта. За Тертулиан, атаката срещу търговците и печеленето на пари е неразделна част от общата изобличителна реч срещу светските хора, който той очаквал всеки момент да се стопят от масата излишък на населението, така че скоро на земята хората да страдат от “епидемии, глад, войни, както и Земята да се отвори, за да погълне цели градове” като зловещо решение на проблема с пренаселеността.
Два века по-късно, пламенният св. Джером (340-420), образован в Рим, но
също така повлиян от източните отци, продължава темата, провъзгласявайки
заблудата, че в търговията, печалбата на един човек трябва да бъде постигната със загубата на другия: “Всички богатства идват от неравноспоставеност, и освен ако не е загубил един, друг не може да спечели”. Така, че общото мнение е, че ” богатия човек е несправедлив, или наследник на такъв”. И въпреки това дори и при Джером има нишка на противоречие, който също заявява, че “един мъдър човек с богатството има по-голяма слава, отколкото този, който е само мъдър “, защото той може да постигне повече добри неща; “богатство не е пречка за богатия мъж, който го използва добре “.
Може би най-интелигентното отношението към богатството и печеленето на пари
сред отците на ранната църква е на родения в Атина източно християнски отец Климент Александрийски (около 150-215). Той съветва, собствеността да се използва за благото на общността и одобрява частната собственост и натрупването на състояние. Климент мъдро заявява, прилагайки естествения закон:
” Ние не трябва да захвърляме богатствата, които могат да облагодетелстват и помогнат на съседа ни. Притежанията са направени ,за да се притежават; благата се наричат блага, защото те правят добро, и те са били предоставяни от Бога за доброто на мъжете: те са на разположение и служат като материали, инструменти за добра употреба в ръката на онзи, който знае как да ги използва.”
Климент също приема твърдо отношение към бедните. Ако живеенето
без притежания беше толкова желано, посочва той:
„тогава целият този рояк от пролетариати, скитници и просяци, които живеят от ръката
към устата, всички онези мизерни изгонени на улицата, въпреки че те живеят в невежество към Бога и Неговата справедливост, биха били най-благословените и най-религиозните и единствените кандидати за вечен живот, просто защото те са без пукната пара …”
Ранните отци на Църквата достигат своята кулминация чрез великия Свети Августин (354 – 430) който, живее в момента на разграбването на Рим през 410 и на разпадането на Римската империя. Роден в Нумидия в Африка, Августин е бил образован в Картаген, и става професор по реторика в Милано. Покръстен на възраст от 32, св. Августин става епископ на Хипо в родната си Северна Африка. Римската империя при Константин прегръща Християнството век по-рано, и Августин написва великото си произведение „За Божия град” като опровержение на обвинението, че приемането на християнството е довело до падането на Рим.
Икономическите възгледи на Августин са разпръснати из целия
„За Божия град” и другите му силно влиятелни творби. Той определено, предполага се, че независимо от Аристотел, достига до мнението, че плащанията на хората за стоки и оценката , която те поставят върху тях, се определят по-скоро от собствените им нужди, отколкото от който и да е по-обективен критерий. Той също така посочва, че общото желание на всички хора е да купуват евтино и да продават скъпо.
Освен това, Августин е първият църковен отец с положително отношение към ролята на търговеца. Оборвайки всеобщите светоотечески обвинения срещу търговците, Августин посочва, че те изпълняват полезната услуга на транспортиране на стоки на големи разстояния и ги продават на потребителя. Тъй като, според християнският принцип, “работникът заслужава своята заплата “, то тогава търговците заслужават компенсация за своята дейност и труд.
Спрямо общото обвинение за заблуда и измами в търговските сделки, Августин убедително отговаря, че всички тези лъжи произлизат не от търговията сама по себе си, а от търговеца, който ги прилага. Такива грехове са възникнали в беззаконието на лицето, а не в неговата професия. В края на краищата, Августин посочва,че обущари и фермери също са способни на лъжи, но въпреки това църковните отци не са осъдили техните професии, като сами по себе си зли.
Изчистването на търговците от петното на присъщото зло се оказа изключително
влиятелно в следващите векове, и е цитирано отново и отново в разцвета на християнската мисъл през дванадесети и тринадесети век.
По-малко осезаема , но все пак с важен принос за социалната мисъл е
преработката на св. Августин относно възгледите на древния свят спрямо човешката личност. За гръцките философи , индивидуалността на личността следва да се моделира така, че да отговаря на нуждите и желанията на полиса . Това задължително
означава статично общество , с обезсърчение насочено към всеки нововъзникващ
предприемач , който се опитва да се измъкне от тогавашния шаблон. Но св.
Августин набляга върху личността на индивида, която се разгръща и
напредва и се развива с течение на времето . Следователно дълбокият акцент на Августин върху индивида поне подготвя косвено сцената за благоприятното отношение към иновациите, икономическия растеж и развитие. Този аспект на размишленията на Августин, обаче , не е истински подчертан от теолозите и философите през 13 век , които построяват своите размисли на базата на августиновите. Иронично е,
че човекът, който поставя на сцената оптимизма и теорията на човешкия прогрес
трябва , на смъртното си легло , да посрещне варварските орди обсадили любимия му град Хипо.
Ако св. Августин гледа благосклонно на ролята на търговеца, той също така е бил благосклонен, макар и не толкова топлосърдечно, към социалната роля на владетеля на държавата. От друга страна, Августин поема и доразвива притчата на Цицерон , че Александър Велики е бил просто един пират грабител, и че държавата е нищо друго освен една мащабна разбойническа банда. В своята „За Божият град” пита:
„И така, ако оставим справедливостта настрана, то какво тогава са царствата, ако не най- големите разбойнически банди? Какво са разбойническите банди, ако не малки царства? Бандата също е група от мъже ръководена от заповедите на лидер, обвързана с обществен договор, и неговата плячка е разделена според закона с постигнато споразумение. Ако чрез многократно добавяне на отчаяни мъже тази чума расте до точката, където тя държи територия и установява фиксирани седалища,
завзема градове и покорява хора, тогава тя след това видно приема името на
царство, и това име вече открито и принадлежи, но не чрез изваждане на алчност, а чрез добавяне на безнаказаност. За това е елегантен и истински отговорът, отправен към Александър Велики от пират, който той заловил. Когато царят го попитал какво мисли за това, че трябва да блудства с морето, той отвърнал с предизвикателна независимост: “Същото като теб, когато блудстваш със света! Тъй като аз правя това с малък кораб ме наричат пират. Вие го правите с голям флот и ви наричат император “. „
Но Августин завършва с одобряване на ролята на държавата, въпреки че е
разбойническа банда в голям мащаб. Докато той набляга върху индивида, а не
полиса, в пре-Калвинистичен модел Августин подчертава нечестието и покварата на човека. В този паднал, нечестив и грешен свят, държавното управление, макар че е
неприятно и принудително, става необходимо. Следователно, Августин подкрепя
насилствено раздробяване от християнската църква в Северна Африка на Донатистката
ерес, която наистина вярва, за разлика от Августин, че всички царе са били
непременно зло.
Оприличаването на държавния глава като мащабен разбойник, обаче, е
възкресено в неговия оригинален анти-държавен контекст от великия папа Григорий VII, в хода на борбата му с царете на Европа срещу неговите григориански
реформи в края на единадесети век. Този щам на горчив антистатизъм, след това,
се появява от време на време в раннохристиянската епоха и през Средновековието.
Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
История и легенди за Св. Николай
Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.
Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.
Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца. Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците.
Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите.Празникът е в чест на морската стихия. В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода.
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. От преданието, което разказва как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран произлиза обичаят на трапезата през днешния ден да присъства риба с люспи, най-вече шаран. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.
Рибникът – шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото “голата” риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове – по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.
Хората променят храненето си от година на година под влиянието на модните тенденции. Причината за това е добре развитият маркетинг, обясняват от сайта за здравословен начин на живот Fit&Well.
Експертите по маркетинг следят тенденциите в храненето, за да могат да предложат на консуматорите нещо, което да бъде в крак с настроенията на пазара, както и да носи усещането за ново и/или подобрено потребителско изживяване.
В тази връзка между 19 и 21 ноември във Франкфурт се проведе панаирът Food Ingredients Europe, на който компанията за пазарни проучвания Innova Market Insights представи в свой доклад топ 10 на тенденциите в здравословното хранене през 2014 година.
Според анализа през следващата година ще има възраждане в търсенето на “традиционни” зеленчуци като пащърнак, артишок, къдраво зеле и козя брада. От Innova също така предсказват изкопаването на още и още древни зърнени култури като фрике и чиа.
Като че ли любителите на екологичния и здравословен начин на живот започнаха да се насищат на киноа, спелта и камут, затова на търговците със здраве от природата наистина ще им се наложи да бръкнат доста по-дълбоко в ръкава с екзотичните аса, за да поддържат клиентския интерес на желаното от комерсиална гледна точка ниво.
Други четири от топ 10-те тренда са кръстени по следния оригинален начин: възход на хибридите, протеинов хоризонт, нови стелт стратегии и алтернативни алтернативи. Зад първото кодово наименование се крие тенденцията към все по-отривиста иновация при преработените храни, нестандартни комбинации от аромати, вкусове и въобще – всичко, което доскоро беше абсурдно, но новооткритите влечения към молекулярната гастрономия направиха социално приемливо.
Може да прочетете класацията от проучването за здравословното хранене в пълния ѝ вид във Fit&Well.
Едно от най-влиятелните постижения на западното християнско Средновековие е римското право , което възниква от империята на древен Рим и навлиза в съдебната и политическата институции на тогавашната Република. Развива се между първи и трети век сл. Хр. Частното право разглежда теорията на абсолютното право на частна собственост, свободна търговия и договори. Правото на частна собственост и свободен пазар са естествено наследство от римското право за следващите поколения от християнския запад. Въпреки че римската империя се разпада през четвъри и пети век сл. Хр. нейното правно наследство предава и въплъщава два велики сборника на римското право: първият е влиятелният на запад, Кодексът на Теодосий, обнародван (провъзгласен) от император Теодосий през 438 сл.хр. ,а вторият – на изток, великият, състоящ се от четири тома Corpus Juris Civilis обнародван от византийският император Юстиниан през 530 сл. Хр.
От Wikipedia:
(Кодексът на Теодосий (на латински: Codex Theodosianus, Книга на Теодосий) е сборник със закони на Римската империя при християнските императори от 312 година. Събирането на законите е извършено от император Теодосий II през 429 година; кодексът е издаден през 438 година в източната част на империята, а след една година и в западната от император Валентиниан III.
Кодексът постановява, че езическите училища, храмове и игри са забранени.
| „ | …нареждането за театрите и игрите трябва да бъде спазвано от хората във всички градове, а всички мисли на християните и вярващите трябва да бъдат заети с мисъл за Господ. | “ |
Кодексът се занимава и с налагането на православието, тъй като арианството все още съществува, и съдържа 65 указа, насочени към еретиците.
Римските закони са систематизирани по-късно и в Corpus Iuris Civilis по време на управлението на Юстиниан I.)
И двата сборника наблягат силно на това, че „справедлива” цена (justum pretium) е просто тази цена , до която се е стигнало и е договорена в преговорите между продавач и купувач. Всеки човек има право да се разпорежда както намери за добре със своята собственост , следователно има право да сключва договори за наем, покупка или продажба; всяка договорена цена е „справедлива”.
Няколко водещи римски юристи от трети век цитират в Corpus, живелият преди тях през втори век юрист Помпон, в класическото му изразяване за морала на свободния пазар: „При покупката и продажбата естественият закон разрешава на едната страна да купи за по-малко, а другата да продаде за повече отколкото струва нещото; по-този начин на всяка страна е позволено да надхитри другата при покупка или продажба.” Единствената странна фраза тук е „отколкото струва нещото”, което предопределя, че нещото има някаква стойност различна от договорената, която изразява някаква „истинска стойност” (реална или присъща стойност) , фраза която ще тежи много за последвалото бъдеще.
Още по-конкретно Кодексът на Теодосий е кристално ясен: всяка цена установена чрез свободно и доброволно договаряне(пазарене) е справедлива и легитимна, единственото изключение е тази сключена от деца. Насилието и измамата, като посегателство върху собствеността разбира се, се считат за незаконни. Кодексът държи изрично, че непознаването на стойността от било то продавача или купувача, не е основание за разтрогване на свободно сключения договор. Купувачът не може да развали договора, ако по-късно реши, че договорената цена е твърде висока.
Всички тези аспекти относно свободния пазар от Кодекса на Tеодосий по-късно са включени и в законите на християнските канони в сборника от декрети на св. Бенедикт през девети век сл. Хр.