×

КАК РАБОТИМ НИЕ В 3 СТЪПКИ

1 Кандидатствате.
2 Подписвате договор.
3 Получавате Вашите ПАРИ.

Ако имате проблеми, моля свържете се с нас на contacts@financecenter.bg или позвънете на 0700 33 909. Благодарим Ви!

РАБОТНО ВРЕМЕ

Пон-Пет 9:00-18:00ч.
Съб-Нед - Почивни дни
ВЪПРОСИ? ПОЗВЪНЕТЕ: 0700 33 909
  • КАК РАБОТИМ?

Финансцентър 0700 33 909

Финансцентър 0700 33 909

Financecenter Финансирането, което се отплаща!

Тел: 0700 33 909
Email: contacts@financecenter.bg

ФИНАНСЦЕНТЪР ЕООД
гр. София, бул. „Гоце Делчев“ 103, офис 3

Open in Google Maps
  • ПРОДУКТИ
    • КРЕДИТ С ДВУСЕДМИЧНИ ВНОСКИ БЕЗ ДОКАЗАН ДОХОД
    • КРЕДИТ С МЕСЕЧНИ ВНОСКИ
    • РЕФИНАНСИРАНЕ
  • КАРИЕРИ
  • ВЪПРОСИ
  • ЗА НАС
  • БЛОГ
  • КОНТАКТИ
ВЗЕМИКРЕДИТ
  • Home
  • 2013
  • ноември
 

Month: ноември 2013

1.8 Аристотел: обмяна и стойност

  • 0
  • 0
financecenter
събота, 30 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

Aristotle-426x188

Трудните, но влиятелни дискусии на Аристотел относно обмяната страдат печално от неговата настойчива склонност да смесва анализа със своите моментни морални преценки. Както е в случая с таксуването на лихва, Аристотел не проявява постоянство, за да довърши изследванията си  кое подтиква хората реално да осъществяват обмяната на доброволни начала в истинския живот, а вместо това се нахвърля срещу нея заливайки я с морални изказвания. При анализа на обмена Аристотел заявява, че тези взаимно изгодни транзакции се основават на „пропорционална реципрочност”, но е противоречиво дали всички транзакции са естествено пропорционално реципрочни или дали само пропорционално реципрочните са наистина „справедливи”. И разбира се Аристотел никога не повдига въпроса: защо хората доброволно участват в „несправедливи” обмени?  По същия начин, защо хората доброволно заплащат лихва , ако тя е наистина „несправедлива”?

 

Известната дискусия на Аристотел относно реципрочността в Книга 5 на Nichomachean Ethics е чист пример за превръщането и в глупост. Аристотел говори за строител , който разменя къща срещу обувки произведени от обущар. Той пише: „Броят обувки обменен срещу къща трябва да отговаря на съотношението строител към обущар. Защото , ако това не е изпълнено не може да се осъществи размяна.” Ъ?? Как може изобщо да има отношение „строител” към „обущар”? Още по малко отношение къща/обувки. В какви мерни единици трябва да се изразяват тези различни хора?

 

Верният отговор е, че тук изобщо няма никакъв смисъл и точно този пример трябва да се отхвърли като неуместен пример за Питагорейска числофрения.

 

Друга сериозна заблуда в същия параграф на Етика нанася неизчислима вреда за идните поколения на икономическата мисъл. Там Аристотел казва, че за да се осъществи обмен различните стоки и услуги „трябва да са развни”, фраза над която Аристотел набляга многократно. Ето тази необходима „еднаквост” води налагането на знака за равенство от Аристотел. Неговите размишления са, че за да бъдат обменени два продукта А и В, стойността на двата продукта трябва да е равна, в противен случай не може да се осъществи размяна.

 

Концепцията на Аристотел за еднаква стойност при обмен е грешна. Ако А търгува обувки за жито собственост на В, то А го прави само защото предпочита в този момент житото пред обувките, докато предпочитанията на В са точно обратните, а именно насочени към обувките на А.  Ако се осъществи обмен, това не означава, че стойността им е еднаква, а по скоро, че съществува обратно равенство на желанията на двамата участника в обмяната. Ако аз купувам жито за пари го правя, защото предпочитам да се сдобия с него пред възможността да запазя парите, докато продавачът на обувки предпочита точно обратното – да се освободи от обувките, за да се сдобие с парите. Това двойно несъответствие на субективни желания предопределя необходимото условие за осъществяване на размяната.

 

Ако забравим примера на Аристотел за строителя и работника, той има принос за икономиката. Аристотел ясно заявява, че парите представляват човешо желание и нужда , които осигуряват мотивацията за осъществяването на обмена. Търсенето се определя от необходимостта, привлекателността и желанието за придобиване на дадено благо. Аристотел следва Демокрит в отбелязването, че след като количеството на дадено благо достигне определен лимит, след като „вече има прекалено много”, необходимостта за това благо ще спадне и съответно неговата стойност. Освен това Аристотел продължава още по-напред като обръща монетата, а именно че ако дадено благо става все по и по оскъдно, то тогава то ще бъде относително по-желано и неговата стойност ще нарастне.

 

Но още по-интересна е неговата разработка за пределната (маргинална) продуктивност – процесът при който стойността на крайният продукт се определя от различните фактори на производство (образуването на крайната цена на даден продукт след начисленията на всички извършени разходи в етапа на производство).

аристотел

16 места и неща, които перфектно запечатват коледния дух

  • 0
  • 0
financecenter
събота, 30 ноември 2013 / публикувано в Интересно

Ако все още не усещате зимната и коледната магия, да се надяваме, че тази обиколка ще ви пораздвижи. Пълна е със снежни красоти, ски вили с минималистичен дизайн и мнооожество горещи вани…!

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.01.36-PM-660x440

Очарователни дървени кабинки в Швейцария.

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.03.19-PM-660x455

Невероятно вилно иглу – селище във Финландия

9643102-660x361

Бомбастична ” гореща вана”  в LeCrans Hotel & Spa.

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.04.16-PM-660x549

Голдън ретрийвър играещ в снега

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.05.02-PM-660x441

Гонка с Бугати Вейрон в снега

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.22.02-PM-660x398

Fort Bourtange в Холандия от въздуха

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.05.51-PM-660x434

Гореща вана в иглу ! Тихо!

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.23.06-PM-660x438

Ливърпул. Англия … не е зле поне на снимка

chalet-c7-13-800x535-660x441

Зимна вила в Чили

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.24.20-PM-660x442

Сноубордист разцъква планината

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.13.02-PM-660x464

Джеймс Бонд с Лотус Есприт Турбо отива да зарибява

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.15.59-PM-660x439

КО? НЕ!

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.26.12-PM-660x440

Езеро в Канада

1077375-660x377

БМВ М ….. Ски !!!

Screen-Shot-2013-11-27-at-12.27.48-PM-660x438

Дядо Коледа идва към града !

Коледа

1.7 Аристотел: частната собственост и парите

  • 0
  • 0
financecenter
неделя, 24 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

Aristotle-426x188

Възгледите на великият философ са особено важни, защото цялата структура на икономическите му размишления оказват доминиращо въздействие върху икономическите и социални разбирания през Средновековието.

 

Въпреки, че Аристотел презирал печеленето на пари и не бил привърженик на свободния пазар, той издигнал силен аргумент в полза на частната собственост. Може би повлиян от доводите на Демокрит той изградил яростна атака срещу комунизма на управляващия елит поддържащ Платон. Той заклеймил целта на Платон за общо единство чрез комунизъм като посочил, че такова екстремно единство е в противоречие с различните способности, възгледи и индивидуализъм на всеки отделен човек и е в ущърб на реципрочната облага при търговската размяна. След това Аристотел се обосновал точка по точка относно различията между частната спрямо общата собственост.

 

Първо частната собственост е много по производителна и следователно ще доведе до прогрес. Няма да се обръща такова внимание на благата в общата собственост и всеки ще преследва своя собствен интерес като пренебрегва и прехвърля ангажиментите към нея на останалите. Обратно, хората ще се посветят и ще подхождат с особено внимание и прилежност към своята частна собственост.

 

Второ, един от аргументите на Платон в подкрепа на общата собственост е, че тя предразполага към социален мир тъй като никой няма да завижда на другия или да се опита да придобива по нечестен начин дял от чужда собственост. Аристотел отвръща, че точно обратното ще се случи. Общата собственост ще доведе до продължителен и траен конфликт , понеже всеки ще се оплаква, че е работил повече от другия, а придобил по-малко, а тези които са работили по-малко са придобили повече от общото благо. Освен това не всички престъпления и революции са подбудени от икономически мотиви. Все пак „хората не стават тирани, за да не им е студено”.

 

Трето, частната собственост е ясно внедрена в природата на човек: неговата любов към себе си, към парите, към собствеността си са тясно свързани в естествената любов към едноличния ексклузивитет.

 

Четвърто, като обстоен наблюдател на минало и настоящо, Аристотел настоява че частната собственост винаги е съществувала навсякъде. Да се прокара идеята за общата собственост би означавало да се погази човешкият опит и досегашна практика и това би довело до повече проблеми отколкото до решаването им.

 

Въпреки, че Аристотел е критичен към печеленето на пари, все пак се противопоставя на каквито и да било ограничения – такива , които изисква Платон – придобиването на частна собственост от индивида. Вместо това образованието трябва да обуздава необятните желания на хората и така да ограничи придобиването на богатство.

 

Въпреки неопровержимата си защита на частната собственост и противопоставянето си спрямо налаганите ограничения, аристократът Аристотел напълно презирал труда и търговията както своите предшественици. За нещастие Аристотел нанася вреда на следващите поколения като прокарва измамното различие между „естествените нужди” , които трябва да бъдат задовоени и „неестествените желания”, които трябва да бъдат пренебрегнати.

Няма правдоподобен аргумент, който да покаже защо както смята Аристотел, желанията осъществени чрез труд осигуряващ пребиваването и бартер са „естествени”, докато тези задоволени чрез далеч по продуктивната парична размяна са „неествествени”.  Размяна с цел печелене на пари са категорично отхвърляни като „неморални”, особено дейности като търговия, транспортиране и наемане на работници. Аристотел имал особено предубеждение спрямо търговията, която разбира се директно обслужва клиента и считал, че трябва да бъде изцяло забранена.

 

Объркването в размислите на Аристотел спрямо аналитичната и „моралната” част е ясно различима в дискусията относно парите. От една страна , той отбелязва, че растежът на парите улеснява значително производството и размяната. Отбелязва също, че парите, като средство за размяна, представляват всеобщо (масово) търсене и „задържат всички стоки заедно”. Също така парите елиминират големия проблем за „двойно съвпадение на желанията” при който двамата търговци трябва да искат това което има другия, за да се осъществи размяната. Сега всеки може да продава стоки за пари. Още повече парите служат като средство за запазване на стойността като могат да се използват за закупуване на блага на по-късен етап.

 

Въпреки, че Аристотел стига до всички тези прозрения той морално осъжда даването на пари назаем срещу лихва като „неестествено”. Тъй като парите не могат да бъдат използвани директно, а служат само за улесняване на обмяната, те са „безплодни” и немогат самостоятелно да увеличат богатството (без човешка намеса). Следователно таксуването с лихва е било силно осъждано като противоестествено.

 

Аристотел би бил по-полезен, ако се беше опитал да разбере, защо всъщност плащането на лихва е универсално приет факт и се плаща навсякъде по света, вместо да задълбава в моралните и качества. Ако беше открил икономическите причини за таксуването и плащането на лихвата, може би Аристотел щеше да разбере защо такива такси са морални и не са неестествени.

 

И той като Платон е враждебно настроен към икономическия растеж и подкрепя статично общество. Прозренията на стария Хезиод относно икономическия проблем за разпределението на оскъдните ресурси спрямо неизмеримите желания на човека са пренебрегнати и от двамата – Аристотел и Платон, които вместо това съветвали за намаляване на желанията съобразявайки се спрямо само наличните ресурси.

1.6 Ксенофонт за управлението на домакинството

  • 0
  • 0
financecenter
петък, 22 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

160px-Xenophon

Последовател и съвременник на Платон, Ксенофонт е бил аристократ и генерал, живял 4-5 век пр.хр. Икономическите записки на Ксенофонт са разпръснати измежду различни теми като се започне от трактат  как да се увеличи държавния бюджет и се стигне до книга за управление на домакинството. Повечето от залитанията на Ксенофонт са в елинския дух осмиващ труда и търговията, адмирации за селското стопанство и военното дело, подплатени с призив за масивна намеса на правителството в икономиката на страната.

 

Това включва подобряване на атинското пристанище, изграждането на пазари и кръчми, установяване на държавен търговски панаир и рязко увеличаване на робите.

Въпреки всичко той засяга някои интересни икономически теми. В своя трактат относно управлението на домакинството Ксенофонт казва, че „богатството трябва да се дефинира като ресурс , който човек може и знае как да използва”. В този смисъл нещо , което притежателят му нито знае как, нито може да използва не би следвало да се разглежда като богатство и ресурс.

 

Друго прозрение на Ксенофонт предшества авторитетното мнение на Адам Смит за това , че степента на разделение на труд в обществото е ограничено от наличния пазар за съответните продукти. Така той добавя едно важно допълнение към възгледите на Платон относно разделението на труда, написани 20 години след „Държавата”. Ксенофонт казва че „в малките градове едни и същи работници произвеждат врати и столове, като освен това строят и къщи” докато „в големите градове много хора се занимават с отделни клонове на индустрията”. Там намираме „хора които изработватт само мъжки ботуши, а други само женски. Едни произвеждат части, а други ги сглобяват”.

 

Другаде, Ксенофонт очертава важната концепция на общото равновесие като динамична тенденция на пазарната икономика. Така той заявява, че когато има много бакърджии медта става евтина и те фалират или се обръщат към други дейности, както би се случило и в селското стопанство или всяка друга индустрия. Загатва принципа на съвършената конкуренция.Той също ясно забелязва, че увеличението на предлагането на дадена стока води до спад в цената и.

 

1.5 Дясната колективна утопия на Платон

  • 0
  • 0
financecenter
четвъртък, 21 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

Plato-600x450

 

 

Търсенето на йерархична, колективна утопия намира класическия си израз в най-известната и въздействаща творба на Платон –Държавата. Там Платон поставя очертанията на своя идеал за държава: такава в която дясно олигархично управление се поддържа от крале – философи и техните колеги философи, като по този начин предполагаемо те осигуряват управлението да се осъществява от най-умните и мъдри хора от общността. Под философите в принудителната йерархия са „пазителите” – войниците, чиято роля е да защитават пределите на страната от чужди нашественици. Под тях са масата хора , презрените производители: работници, селяни и търговци които произвеждат материалните блага с които осигуряват благодата на философите и пазителите. Тези три широки класи отразяват нестабилния и злокачествен скок , ако изобщо има такъв – властта над душата на всяко човешко същество. Според Платон всяко човешко същество се разделя на три части: „една която копнее, една която се бори и една която мисли”, а правилната йерархия между трите е както следва – първо мисленето, след това борбата и накрая низкото желание.

 

Двете управляващи класи – мислителите и пазителите – тези които според Платон са от значение, в идеалния свят според него живеят в чист комунизъм. Не трябва да има каквато и да е частна собственост сред елита; всички неща трябва да бъдат общи, включително жените и децата.Елита трябва да живее заедно и да споделя общо меню. Тъй като парите и частната собственост погубват добродетелите те трябва да бъдат отхвърлени от висшата класа. Брачните партньори сред елита трябва да бъдат избирани стриктно от държавата, спазвайки процеса на научно размножаване в животновъдството. Ако някой от философите или пазителите не се чуства щастлив, той трябва да се научи че неговото щaстие няма никакво значение пред щастието на полиса като цяло – една доста неясна концепция в най-добрия случай.

 

За да запази елита и масите в съответствие, Платон инструктира управляващите философи да разпръснат „благородната” лъжа че те самите са наследници на боговете и останалите класи са от по – низшо наследство. Свободата на словото е както може и да се очаква анатема за Платон. Изкуствата са потиснати и живота на гражданите е съблюдаван , за да се потиснат всякакви зараждащи се желания още на повърхността.

 

Забележително е, че в хода на поставянето на основите на класическия тоталитаризъм, Платон допринася за чистата икономическа наука като е първият, който разширява и анализира важността на разделението на труда в обществото.  Тъй като неговата социална философия е основана на необходимото разделение между класите, Платон демонстрира че такава специализация е присъща на човешката природа, в частност нейната разнообразност и неравнопоставеност. Платон казва в „Държавата” , че специализацията възниква, защото „ние не сме еднакви; има много различия в нас, които са адаптирани за различни професии”.

 

Тъй като хората произвеждат различни неща, естествено е благата да се разменят едно за друго, така че специализацията поражда размяната. Платон също отбелязва , че разделението на труда увеличава производството на всички блага.

 

Използването на злато и сребро като пари се увеличава неимоверно с изобретяването на монетите в древна Лидия през 7-ми век пр. хр. и сечените монети бързо се разпространяват в Гърция.  Придържайки се към своя неприязън към правенето на пари (печеленето на пари), търговията и частната собственост, Платон е може би първият теоретик който отхвърля използването на злато и сребро като пари. Той още повече мразел конкретно златото и среброто поради това, че те били приемани като международна валута от всички хора. Тъй като ценните метали са универсално приети и съществуват извън разрешениeто за печатане на държавата, те представляват потенциална заплаха за икономическото и морално регулиране на полиса от владетелите. Платон се застъпва зад идеята за валута контролирана от държавата , тежки глоби за внос на злато и изключването от гражданство на всички търговци и работници , които си служат с пари.

 

Една от отличителните черти на подредената утопия на Платон е тази, че за да бъде запазен реда и контрола, той трябва да се поддържа статичен. А това означава малка или никаква промяна, иновация и икономически растеж. Платон изпреварва някои съвременни икономисти в страха им относно развитието на икономическия растеж и същевременното запазване на доминацията на държавата от управляващия елит. Особено трудно в опитите да се запази статично едно общество е проблема с нарастващото население. Съвсем последователно Платон настоява за запазване на популацията на едно и също ниво.

9 важни неща за потребителското кредитиране

  • 0
  • 0
financecenter
четвъртък, 21 ноември 2013 / публикувано в Бързи Кредити
  1. Какво представлява договорът за потребителски кредит?

 

Това е документ, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, най-често разсрочен, на равни вноски, дължими на определена дата, през определен период от време.

 

Страни по договора за потребителски кредит са потребителят, който може да бъде само физическо лице, в качеството си на кредитополучател, и кредитор, който може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност. Най-често кредитор по потребителски кредит са финансови институции.

 

Договорът  за потребителски кредит, както и всички изменения и допълнения към него, се извършват в писмена форма и се подписват от кредитора и потребителя. Екземпляр от договора и допълненията към него задължително се предоставя на потребителя.

 

Задължителни елементи в договора:

–          дата и място на сключване

–          информация за кредитополучателя

–          срок на договора

–          общ размер на кредита

–          годишен лихвен процент и годишен процент на разходите

–          условия за усвояване на кредита

–          права и задължения на страните

–          обща стойност на кредита за потребителя

 

ВАЖНО!

  • Преди да се обвържете с договор за потребителски кредит, трябва да бъдете сигурни, че можете да го изплащате;
  • Проучете пазара – сравнете различните оферти. Първата оферта, която ще получите, може би не е най-добрата;
  • Информирайте се за всички такси и комисионни, които кредиторът ще начисли върху кредита ви;
  • Обърнете внимание на периода на изплащане – колкото по-кратък е той, толкова повече пари ще спестите;
  • Преди да подпишете договора за потребителски кредит прочетете внимателно съдържанието му, за да сте запознати с уловията, които съдържа той;
  • Задължително проверете коректността на данните – както вашите, така и тези на кредитора;
  • Обърнете специално внимание на погасителния план, според който ще правите плащанията си;
  • Преди сключване на договора за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя, въз основа на предоставената от него информация;

 2. Какво са годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР)? Какво включват те?

 

Годишен лихвен процент (ГЛП) или още Годишен ефективен лихвен процент е цената, която кредитополучателят заплаща за използването на определена парична сума (капитал) за период от 1 година.

 

Годишен процент на разходите (ГПР) е показател, изразяващ реалната цена на кредита, включваща всички дължими лихви, такси и комисионни от кредитополучателя, представен като процент от сумата на кредита за период от 1 година.

 

ВАЖНО!

Когато се прави сравнение на кредити по техните лихва и ГПР, параметрите на кредитите – сума и срок, задължително трябва да са равни. Обща стойност на кредита за потребителя е краен показател, по който може да сравнявате цената на различни оферти с еднакви параметри.

3. Допълнителни такси и комисионни

 

Много често в условията на договорите за кредит освен обявената лихва има включени такси и комисионни, които се плащат в различен период. Кредиторът не може да изисква от кредитополучателя лихва, такси, комисионни или други разходи, които не са предвидени в договора за кредит.

 

Ще се опитаме да ви запознаем с най-често срещаните такси и комисионни, с уточнението, че не е задължително всеки финансов продукт да има такива.

Таксите можем да разделим на няколко вида, според това в какви случаи се дължат те:

 

Първоначални(такса за кандидатстване, за кредит и обработка на документите;такса усвояване)

Заплащат се еднократно в процеса на кандидатстване; Могат да бъдат както фиксирани суми (такса за кандидатстване за кредит и обработка на документите), така и процент от одобрената сума на кредита (такса усвояване).

Годишна такса(такса за управление на кредита)

Заплаща се за всяка година от срока на кредита; Може да се начисли на 12-тия месец (в края на годината), или на 13 – тия (в началото на следващата година), т.е. еднократно и за изтекъл период на използване на кредита.

 

Такса при предсрочно погасяване на кредита

Кредитополучателят има право на предсрочно погасяване на кредита. Това е съпроводено със заплащането на обезщетение към кредитора, съгласно договора за кредит и разпоредбите на закона за потребителски кредит.

 

Други разходи

В договора за потребителски кредит са описани всички такси и комисионни и случаите, в които се дължат, но има и такива, които са текущи и не подлежат на предварителна уговорка. Това са например таксите при внасяне на сумите по банков път. Този разход е свързан с изпълението на задълженията по договора и е изцяло за сметка на кредитополучателя, като неговата стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на услугата.

 

ВАЖНО!

В зависимост от политиката на кредитора всички посочени в договора за потребителски кредит такси и комисионни могат да се образуват като процент от сума по кредита или да са посочени като конкретна сума. Наличието им е включено или се прибавя при настъпването на определени обстоятелства към сумата на кредита, а това значи, че се отразява и върху размера на ГПР.

4. Погасяване на кредита

 

В договора за потребителски кредит задължително се уточнява вида и размера на погасителните вноски.

 

Изключително важно е падежната дата по погасителния план, неразделна част от договора за потребителски кредит, да бъде съобразен с датата на получаване на трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Много често причина за изпадане в просрочие е разминаването на датата за плащане на вноска с датата на получаване на заплата.

 

Важно!

Погасителната вноска е препоръчително да бъде направена преди настъпването на падежната дата, тъй като възможно забавяне може да доведе до нежелано просрочие. От друга страна е необходимо и технологично време за отчитане на направената вноска по сметката на кредитора.

5. Възможно ли е предсрочно погасяване на кредита и/или отказ от него и при какви условия?

Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изплащане по договора за потребителски кредит!

При предсрочно погасяване на потребителския кредит е необходимо потребителят да информира кредитора и да се запознае с реда на осъществяване на това законово право:

  • Кредитополучателят може да заяви желанието си да изпълни задълженията си по договора за потребителски кредит предсрочно, като отправи предизвестие в писмена форма до кредитора;
  • Кредиторът от своя страна трябва да преизчисли сумата за предсрочно погасяване на потребителския кредит и да я съобщи на кредитополучателя под формата на анекс към договора за потребителския кредит;
  • В определен срок кредитополучателят трябва да плати посочената сума на кредитора, с което предсрочното погасяване на задължението е налице;
  • При упражняване на това свое право кредитополучателят дължи обезщетение на кредитора в размер на 1% върху предсрочно погасената глвница, ако оставащия срок на кредита е равен или по-голям от 1 година и 0,5%, ако този срок е по-малък от  1 година.

 

Важно!

Кредитополучателят може да се откаже от договора за потребителски кредит чрез отправяне на писмено предизвестие до кредитора в 14-дневен срок от подписването на договора. В случай, че предизвестието за отказ и връщането на главницата се извършат в рамките на този срок, кредиторът няма право да начислява лихва.

Ако връщането на главницата се извърши извън посочение срок, кредиторът ще начисли лихва от датата на подписване на договора до датата на реалното плащане на сумата.

6. Какво ще се случи при забавяне на внасянето на погасителна вноска?

 

При забавяне на погасителна вноска кредитополучателят изпада в т.нар. „просрочие”. Това означава, че кредиторът има право и започва да начислява наказателна лихва от деня след падежната дата плюс направените разноски по събиране на вземането.

Законната лихва е равна на основния лихвен процент (ОЛП), обявен от Българската народна банка (БНБ) + 10%. Размерът и се променя всеки месец, съгласно обявения ОЛП и/или при промяна на нормативното основание за изчислението му.

Пример:

Към 8 април 2013 година ОЛП на БНБ е 0,19%. Плюс 10% означава, че законната лихва за забавяне е 10.19%.

Важно!

Забавеното плащане води сле себе си и последствия, които се изразяват във вписването на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР), което е видно за всички финансови институции.

7. Какво ще се случи, ако спра да плащам?

 

Много са факторите, които могат да поставят кредитополучателя в ситуация, в която не може да изплаща задълженията по кредита си. В такъв случай е изключително важно той да поддържа контакт с кредитодателя, да обясни ситуацията и да поиска съдействие. Обикновено кредиторите предоставят възможност на своите клиенти, изпаднали в просрочие, в определен период от време да подновят коректното изплащане на кредита. Отлагането на една погасителна вноска също е възможен сценарий в такава ситуация. В този период обаче кредитополучателят се намира в просрочие и дължи наказателни лихви.

 

Ако след този период плащанията не са подновени, то кредитодателят има право да изисква наведнъж цялата сума, която кредитополучателят дължи заедно с предвидените лихви и такси. Ако в договора не е изрично упоменато, тази последица настъпва най-често след неплащането на две последователни месечни вноски.

 

На този етап отново е много важен контаква с финансовата институция т.к. при желание от страна на кредитополучателя да бъде коректен, възможностите за взаимно изгодно договаряне все още не са изчерпани.

 

Ако след всички усилия няма постигнат резултат, последната стъпка за събиране на задълженията, която кредитодателят предприема, е завеждането на съдебно дело срещу некоректния длъжник. Съгласно полученото съдебно решение съдия – изпълнител предприема действия по събиране на задължението (запор на трудово възнаграждение, банкови сметки, движимо и недвижимо имущество и т.н.).

 

Важно!

  • Поддържането на контакт между кредитодателя и кредитополучателя в ситуация на просрочие е изключително важно, т.к. в диалога може да се стигне до взаимно изгодно решение и за двете страни.
  • Некоректното изплащане на задълженията води до вписване на кредитополучателя като некоректен длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР). Достъп до информацията в него имат всички финансови институции. Той съдържа данни за кредитната история и моментна задлъжнялост на всяко физическо или юридическо лице. Законовото задължение на всяка финансова институция е веднъж месечно да декларира информация за своите клиенти. В интерес на кредитополучателя е да не забавя своите плащания, защото това би довело до негативна кредитна история и невъзможност за получаване на паричен кредит в бъдеще, тъй като декларираните данни се съхраняват и са видими в системата на ЦКР за дълъг период от време. Освен посочените последици, кредитополучателят губи правото си на предсрочно погасяване на потребителския кредит.

8. Права на потребителя във връзка с договор за потребителски кредит

Според  действащия Закон за потребителския кредит, влязъл в сила на 12 май 2010 година, потребителите имат редица права, които трябва да бъдат спазвани:

  • Правото на получаване на преддоговорна информация – предоставя се във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Това улеснява потребителя при сравняване на различни предложения и при вземане на решение за сключване на договор;
  • Правото на получаване на информация – при проявен интерес от страна на потребителя, той има право да получи от кредитора изчерпателна поднесена по разбираем начин и вярна информация за всички характеристики, параметри и условия, срокове, рискове и ефекти на предлаганите от кредитора оферти за потребителско кредитиране;
  • Право на отказ от потребителски кредит;
  • Право на предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит;

9. Съвети за предпазване от финансови измами

  • Съхранявайте личните си документи на сигурно място и не ги предоставайте на никого, без да сте сигурен за какво ще бъдат използвани. Най-често срещаните измами са с използването на лични документи без знанието на притежателя им;
  • При откраднати или изгубени лични документи веднага уведомете най-близкото структурно свено на МВР;
  • Не полагайте подписа си под документи, със съдържанието на които не сте се запознали добре;
  • Не вземайте кредит за трето лице! При евентуален проблем с погасяването му, вие сте страна по договора и съответно вие носите цялата отговорност по издължаването му.
бърз ипотечен кредитбърз кредитбърз кредит варнабърз кредит софиябързи ипотечни кредитибързи кредитибързи кредити без доказване на доходбързи кредити варнабързи кредити софиякредиткредитиранерефинансиранерефинансиране на бързи кредити

1.4 Преди Сократ

  • 0
  • 0
financecenter
сряда, 20 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

 

 

Човек е предразположен към грешки и дори глупост и затова историята на икономическата мисъл не може да се ограничи само до развитието на икономическите истини. Икономическата мисъл също бива повлияна и от грешки, такива които за нещастие оформят възгледите на последващи разработки по дисциплината. Един такъв мислител е гръцкият философ Питагор , който два века след Хезиод развива идеята, че единствената съществена реалност е числена. Светът не само е число, но всяко число въплъщава морални качества и други абстракции. Така според Питагор и последователите му справедливостта е числото 4 … други числа съдържат други морални качества. Въпреки, че Питагор безспорно допринася за развитието на математиката, неговият числов мистицизъм бива характеризиран чак през 20 век от харвардския социолог Сорокин като творчески пример за „числофрения”. Изобщо няма да е преувеличено да се отбележи в Питагор зараждането на процъфтяващата и самонадеяна арогантна математическа икономика и иконометрика на настоящето.

Pythagoras

По този начин Питагор допринася за стерилния завършек на философията и икономическата мисъл, край който по-късно повлиява на хитрите и измамни опити на Аристотел да разработи „математика на справедливостта” и „икономическа размяна”. Следващата важна положителна промяна преди Сократ идва от Демокрит.

Coypel_Democritus

Този влиятелен учен е основателят на „атомизма” в космологията, идеята че настоящата структура на материята се състои от взаимодействащи си атоми. Демокрит допринася с две важни направления в развитието на икономическата мисъл. Първо, той е основоположник на теорията за относителната стойност. Моралните ценности, етиката това са абсолютни стойности за Демокрит, но икономическите ценности са субективни.  „Едно и също нещо” пише Демокрит може да бъде „добро или вярно за всички хора , но това кое е приятно да бъде различно”. Не само, че оценката е субективна, но Демокрит също така отбелязва , че полезността на дадена стока, в смисъла на това колко е желана  ще бъде нулева, ако е в изобилие.

 

Демокрит също отбелязва, че ако хората ограничават нуждите си и обуздават желанията си, това което притежават сега ще ги накара да се чустват по-скоро по-богати отколкото обеднели. Тук отново се отличава теорията за относителната стойност. В допълнение Демокрит е първият , който достига до елементарната представа на времевото предпочитание:  хората предпочитат нещо СЕГА отколкото ПОСЛЕ, някъде в бъдещето. Както Демокрит обяснява:”не е сигурно дали някога младият мъж ще достигне дълбока старост; следователно благото , което притежаваме СЕГА е по-ценно от това , което бихме притежавали В БЪДЕЩЕ”.

 

В допълнение към очертаването на теорията за относителната полезност, другият голям принос на Демокрит за икономиката е неговата защита на частната собственост. Обратно на ориенталският деспотизъм, при който всяка собственост се притежава и контролира от императора и обграждащата го бюрокрация, Гърция почива на общество и икономика на частната собственост. След като Демокрит вижда разликата между икономиката на частната собственост в Гърция спрямо олигархичния колективизъм на Спарта, той заключава че частната собственост е превъзхождаща форма на икономическа организация. За разлика от комуналната собственост , частната стимулира труда и усърдието. Трудът, заключава философът, е по-сладък от мързела когато човек получава нещо за труда си.

 

 

1.3 Първият „икономист”: Хезиод и проблема за оскъдността

  • 0
  • 0
financecenter
вторник, 19 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

Никой не трябва да се заблуждава, че древните гърци са били икономисти в съвременния смисъл на думата. В хода на оформянето  на философията им за човека и света се загатват и политико – икономически фрагменти, както и чисто икономически.  Чисто икономически трактати и разработки от съвременен тип са липсвали. Вярно е че терминът „икономика” е гръцки , произлизащ от гръцката oikonomia,но oikonomia означава не икономика в сегашния смисъл на думата, а „управление на домакинството” .

Честта да бъде първият гръцки икономист се пада на поета Хезиод.  Той живял в малкото независимо аграрно градче Аскра, който той самия описва като мъчно място … „лошо през зимата, тежко през лятото, никога добро”. Така Хезиод бил приспособен и настроен към вечния проблем с оскъдността по естествен начин, към мизерните налични ресурси спрямо неизмеримите човешки цели и желания.

hesiod_bm

Но Хезиод бил поучителен поет, а не такъв който просто развеселява. От всичките 828 стиха на великата му поема „Дела и дни”, първите 383 се фокусират върху фундаменталния икономически проблем за оскъдните ресурси и безбройните и неизмерими човешки копнежи, нужди и желания.

Хезиод приема религиозния или племенен мит за „Златния век” и предполагаемото състояние на човека като рай на земята, рай на безгранично изобилие. В оригиналния рай разбира се, няма икономически проблем, няма проблем на оскъдността, защото всички човешки нужди и желания са мигновенно удовлетворени.  Но сега всичко е различно и „човек никога не може да си отдъхне от мъка и труд през деня и прималяване вечерта”. Причината за това жалко състояние е всеобхватната оскъдност. Заради оскъдността, пише Хезиод, трудът, материалите и времето трябва да бъдат разпределени ефективно. Оскъдността, още повече, може да бъде частично преодоляна чрез енергично прилагане на труд и капитал. В частност  трудът  е ключов и Хезиод анализира жизненоважните фактори, които могат да предизвикат  човек да напусне богоподобното състояние на отдих. Първата от тези сили е разбира се основната материална нужда. За щастие необходимостта се подсилва от социалното неодобрение за леност и от желанието човек  да подражава на консумацията на околните.  За Хезиод  подражанието води до здравословното развитие на духа на съревнованието, което той нарича „добър конфликт”, ключова роля за облекчаване на основния проблем на оскъдността.

За да запази съревнованието честно и хармонично, Хезиод  мощно изключва такива нечестни методи като придобиване на богатство чрез кражба  и защитава идеята за правото и възможността за справедливо отсъждане, с цел запазване на реда и хармонията в обществото, позволявайки развитието на съревнование в условията на ред и законност.

Трябва да е ясно, че Хезиод има далеч по-оптимистични възгледи за икономическия растеж, за труда и конкуренцията отколкото са имали по философски ориентираните Платон и аристотел три и половина века по-късно.

Лихвите по кредити в България – прекомерно високи или неприятно реалистични?

  • 0
  • 0
financecenter
петък, 15 ноември 2013 / публикувано в Новини

oo_954153

Лихвите по кредитите в България отбелязаха лек спад спрямо предкризисния период, но остават далеч от ниските нива в повечето страни членки на ЕС. Това разбира се поражда сериозни полемики и негодувание сред домакинствата и предприятията в страната, които все още оперират в условие на плах икономически растеж, силна зависимост от външно търсене, а от скоро и пред тежката реалност на политическа несигурност. Дали обаче лихвите по кредите са изкуствено завишени зависи от съвкупност от фактори, които предстои да разгледаме. За да отговорим на въпроса, е необходимо първо да определим сравнителна база, към която да съотнесем нивото на лихвите в страната. За целта ще използваме данните за Германия, а причината за подобен избор е проста. Разбира се Германия е най-развитата икономиката в рамките на стария континент, но именно нейното членство в еврозоната и репутацията й на финансово убежище са нещата, които ни интересуват. Рекордно високите количествени улеснения, предоставени от ЕЦБ, доведоха до силен и продължителен натиск в посока надолу върху лихвите в Германия. Всичко това идва да покаже, че ако съществува страна, в която лихвите са наистина ниски, то Германия е чудесен пример. Разбира се не е трудно да се отгатне, че лихвите в България са далеч по-високи, но въпросът е какво стои зад тази разлика и дали тя се движи в разумни граници. Как се формират лихвите по кредитите в България? На пазарен принцип. Банките в България са над 30 на брой и това прави появата на картелни споразумения (т.е. междубанково договаряне за по-високи лихви) малко вероятна. Регулаторният орган (БНБ) също не оказва значимо влияние при определянето на лихвите. В този ред на мисли банките не се отличават съществено от останалите компании в частния сектор, като цената на техния продукт (лихвите по кредитите) се формира на базата на набор от фактори, сред които попадат добре познатите реализирани разходи, нивото на риск в икономиката и съответната финансирана индустрия, както и степента на конкуренция в банковия сектор. Имайки предвид, че депозитите представляват около 95% от всички пасиви на банковата система1, то не е трудно да заключим, че те са основният източник на финансиране или с други думи – депозитите са ресурсите, които банките влагат в своя продукт (кредитите). Следователно колкото по-високи са лихвите по депозитите (или цената на ресурса), толкова по-силен е натискът върху банките да покачват лихвите по кредитите. Това заключение е ключово в контекста на сравненията със страна като Германия, тъй като средно претеглената лихва по депозитите в България достигна 4,3% на година през август срещу 0,7% за Германия2. С други думи – цената на ресурса на банките в България е била около 6 пъти по-висока спрямо тази в Германия. По отношение на риска, в банковия сектор той се свежда до вероятността заемателят да не изплати част от (или цялата) дължима сума. Според методологията на БНБ, ако кредитополучателят не е внасял вноска в рамките на 31-90дни от определения срок, то този заем автоматично влиза в категорията „лоши и преструктурирани заеми“. Тези заеми носят на практика двойна загуба, тъй като първо банките не получават цялата дължима сума и второ – БНБ изисква да се поддържа определено ниво на резерви, което да покрие загубите от тези лоши заеми. Тези резерви се наричат провизии, като те носят нулева възвръщаемост, но едновременно с това струват пари, тъй като банките вече са заплатили на депозиторите, за да ги придобият. Именно лошите и преструктурирани заеми в България са чудесен пример за ролята на риска. Те стоят в основата на ниското кредитиране през последните години в страната. Делът им от общите заеми нарасна от под 3% през 2007г. до над 23% през 2012г. и се задържа на тези нива през последната година. Не е тайна, че отличителна характеристика на развиващите се икономики, сред които безспорно попада България, е строго по-рисковата среда спрямо световните сили като Германия. Причините за това са много, но крайният ефект е сходен – нараства рисковата премия. Банките ще финансират проекти в развиващите се пазари, единствено ако получат по-висока възвръщаемост, която (частично) да ги застрахова срещу високата вероятност от неуспех. Тази надбавка, която интегрира в себе си по-високия риск, съвсем логично се нарича рискова премия и тя със сигурност ще доведе до по-високи лихви по кредитите в Българя спрямо тези в Германия. Изчисяването на риска обаче е изключително сложен процес, в рамките на който не едно или две поколения експерти са се проваляли (справка – световните финансови крахове). Затова тази статия далеч не цели да даде точна стойност за рисковата премия в България, но крайната цел изисква нейното посочване. За целта ще използваме лихвените проценти по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) на България и Германия, които се използват като бенчмарк серии в рамките на ЕС. Това е едно грубо приближение, но е стойност, която се определя на пазарен принцип и съответно отчита съвкупността от рискове за всяка от страните. Разликата между лихвите по тези ДЦК в двете страни ще покаже всъщност каква е рисковата премия за инвестиция в България (или поне по отношение на държавните облигации). И така – какво показват данните? Ако предположим, че лихвите по кредитите зависят основно от рисковата премия и цената на депозитите (което всъщност не би трябвало да е далеч от реалността), то тогава при един добре функциониращ пазар би следвало разликата между лихвите по кредитите в България и Германия (1) да е равна на рисковата премия за инвестиция в България плюс разликата в лихвите по депозитите (2). С други думи – разликата в цената е равна на разликата в разходите плюс разликата в риска. Следователно, ако (1) е равно на (2), тогава би следвало банките в двете страни да са еднакво печеливши и лихвите да са равни в относително изражение. Следвайки тази логика, когато пунктираната линия на Графика 1 е под непрекъснатата, банките в България са по-печеливши, а в обратния случай те са съответно по-нерентабилни спрямо банките в Германия. Всъщност данните обуславят 3 различни етапа от 2007г. насам. Успоредно с еуфорията на финансовите пазари и засиления интерес към развиващите се страни лихвите по държавните облигации в България достигнаха рекордни ниски нива през 2007г. С други думи, рисковата премия беше необосновано ниска. Нещо повече, икономиката растеше за десета поредна година при това със завидни темпове. Потребителите бяха уверени, а склонността към спестяване остана маргинална. Намаленото търсене на депозити от своя страна понижи рязко и лихвите по тях, което доведе до конвергенцията с лихвите в Германия. Всичко това обяснява и ниските нива на пунктираната линия през първия етап. Графика 1. Отклонение на лихвите по кредитите в България спрямо тези в Германия (2007-2013) Стойностите на лихвите по кредитите и депозитите в двете страни са средно претеглени с размера на депозитите и кредитите във всяка от страните.

123

Източник: Българска народна банка, Германска централна банка (Bundesbank) Както всеки балон обаче и този видя своя край (Етап 2). Световният финансов крах доведе до рязък спад на доверие в развиващите се пазари, което стимулира силен отлив на капитали към развитите икономики. Лихвите по 10-годишните ДЦК в България почти се удвоиха в рамките на година и половина, а с настъпването на рецесията в страната и влошаването на пазара на труда потребителите се върнаха към стратегията „бели пари за черни дни“ и лихвите по депозитите започнаха да растат. По време на третия етап световните пазари и обстановката в страна се нормализираха, а икономиката започна отново да расте. Въпреки това, темпът на възстановяване изостана значително спрямо предкризисните нива, а размерът на икономиката остава под своя връх през 2008г. Далеч по-лошо е обаче състоянието на пазара на труда, който едва през 2013г. успя да формира дъно след 4 години на спад на заетостта. Всичко това доведе до силно нарастване на депозитната база на банките, а оттам и техните разходи. Нещо повече – междуфирмената задлъжнялост се покачи главоломно, а ниските обороти и печалби в частния сектор съвсем естествено възпрепятстваха изплащането на заетите от банките средства. Това намери отражение в рязкото покачване на лошите и преструктурирани заеми (Графика 2), които както вече споменахме, влияят негативно на приходите на банките. Ефектът от тези два процеса (на едновременно нарастване на разходите и намаляване на приходите) се виждат ясно на Графика 2 – печалбите на банките отбелязаха значителен спад спрямо предкризисните нива. Графика 2. Обща печалба и марж на лихвения процент в банковия сектор в България (ляво). Дял на лошите и преструктурирани заеми (дясно)

Untitled2

И въпреки целия този натиск върху банките в България да увеличат лихвените проценти по кредитите, разликата с лихвите по кредитите в Германия остава относително постоянна през трите разгледани етапа (Графика 1), като дори леко намалява. Причините за това могат да бъдат много. От една страна, високата конкуренция в сектора вероятно поддържа до известна степен опасността от загуба на пазарен дял в случай на покачване на цената на продукта в сектора. Второ, както предлагането така и търсенето на заеми остана ниско в следкризисния период, което е сигурен претекст за по-ниски лихви. Друг значим фактор е разбира се и международния натиск върху лихвите в посока надолу, в резултат главно от разхлабената политика на водещите централни банки в развитите икономики, включително ЕС. И накрая да се върнем към началото Използваният подход за сравнение на лихвени проценти вероятно ще породи доста въпросителни и е крайно недостатъчен, за да се опреди дали относителните лихви в дадена страна са по-високи или по-ниски спрямо друга. Определянето обаче на това дали лихвите по кредитите в България са прекомерно високи е нещо съвсем различно. Сравнението с Германия дава ясен отговор на този въпрос. Да, лихвите по кредитите в България в процентно изражение са високи. Но – всички фактори, които разгледахме, идват да покажат, че лихвите са по-скоро неприятно реалистични, отколкото прекомерно завишени. Сред тези фактори са именно високата цена на депозитите, високата рискова премия и спадащата печалба в банковия сектор. И ако 56 млн. лв печалба за месец август би следвало да изглежда удовлетворяващо голяма, то е редно да уточним, че в България тази печалба представлява едва 0,06% от активите в банковата система. Казано с други думи – високите лихви по кредитите в България далеч да не водят до главоломни печалби в сектора през последните няколко години.

1.2 Политика на полиса

  • 0
  • 0
financecenter
събота, 02 ноември 2013 / публикувано в История на икономическата мисъл

10056152aAthensAgora

Животът на гърците бил организиран в малки градове (полиси), някои от които успели да изградят презокеански империи. Най – големият град Атина заемал площ едва колкото половин днешна София. Ключовият аспект на гръцкия политически живот е, че градовете били управлявани от тясна олигархия привилегировани граждани , повечето от които били големи земевладелци. По-голяма част от населението били роби или временно пребиваващи чужденци , които като цяло изпълнявали ръчният труд и търговската дейност съответно.

800px-Mines_1

Роби работещи в мина. Препитанието, което осигурявали робите позволявало на гражданите да разполагат със свободно време и да се отдават на политика.

Привилегията за гражданство била запазена само за потомци на града. Докато гръцките градове се лутали между отявлената тирания и демокрация , в „най – демократичния” град Атина, например, право на глас и управление имали 7% от населението, останалите от които били или роби или пребиваващи пришълци. ( В Атина в 5 век пр. н. е. имало 30 000 граждани от 400 000 общо население.)

Arte_greca,_pietra_tombale_di_donna_con_la_sua_assistente,_100_ac._circa

Страхът да не бъдеш поробен е бил централна движеща сила за развитието на гръцкия смисъл за гражданството. Скулптурата изобразява дете, което обслужва гръцка господарка.

Като привилегировани граждани живеещи на гърба на данъците, които събират и производството на робите атинските граждани имали удоволствието да гласуват, дискутират, да се занимават с изкуство – и в случаите на особено интелигентните – да философстват. Въпреки, че самият философ Сократ бил син на каменоделец, собствените му политически възгледи били ултра елитарни. През 404 г.пр.н.е. деспотична Спарта завладяла Атина и основала управление на терора известно като Управлението на 30 – те тирани. Когато атиняните преобръщат кратковременната тирания година по – късно, възстановената демокрация екзекутира възрастният Сократ най – вече поради подозрения за симпатии спрямо спартанската кауза. Това преживяване убеждава брилянтният ученик на Сократ, Платон, наследник на благородна атинска фамилия, в това което днес наричаме „ултра – дясна” преданост на аристократично и деспотично управление.

Десетилетие по-късно Палтон основава своята Академия в покрайнините на Атина като мисловна база не само за преподаващи и изследващи абстрактни философи, но също така и за първоизточниците и основателите на политически програми и социален деспотизъм. Той самият се опитва на три пъти да наложи деспотичен режим в град Сиракуза, като същевременно не по-малко от девет негови ученици успяват в налагането си като тирани на гръцки градове.

Докато Аристотел бил политически по-умерен от Платон, неговата аристократична отдаденост към полиса била повече от очевидна. Аристотел бил роден в аристократично семейство в македонският град Стагира. Постъпил в школата на Платон на 17 години през 396 г.пр.н.е . Там той останал до смъртта на Платон 20 години по-късно , след което напуснал Атина и се върнал в Македония. Присъединил към двора на Крал Филип и обучавал бъдещият световен завоевател Александър Велики. След като Александър наследява трона , Аристотел се завръща в Атина през 335 г.пр.н.е и основава своя собствена философска школа от където прозилизат неговите велики творби под формата на лекции или преводи от негови ученици. След смъртта на Александър през 323 .пр.н.е атиняните отпушили гнева си срещу македонците и техните симпатизанти, като Аристотел бил прокуден от града умирайки кратко след това.

Техните (на атиняните) аристократични наклонности и животът им свързан с матрицата на олигархичния полис имали много по-голямо влияние и въздействие върху  убежденията на привържениците на Сократ (ултра елитарен) отколкото различните теоретични разходки в ултра дясната утопия на Платон и практическите опити на учениците му да наложат тирания.  Социалният и политически статус оформял философските и икономически възгледи на атинските сподръжници на Сократ.

Сократ (ултра елитарен, аристократизъм)

socrates

“Идеалите принадлежат в един свят, който само мъдър човек може да разбере”. Той не е имал определени вярвания относно политиката, но се противопоставя на демокрацията, като не обичал атинската и форма. По принцип, той възразявал срещу всяко правителство, което не работи на базата на идеите му за перфектно управление. Сократ отказал да влезе в политиката, защото той „ не може да каже на другите хора как да водят живота си, когато той не знае как да живее своя собствен”. Към края на живота си, демокрацията бива заменена от тридесетте тирани за около една година, преди да бъде възстановена. За Сократ,  Тридесетте тирани не били по-добри и може би дори по-лоши, отколкото управниците на демокрацията, които те се опитали да заменят.

 

Платон (ултра полис, деспот)

Plato125

Платон отхвърля атинската демокрация от времето си и смята, че разумът и мъдростта би трябвало да управляват. Той вярва, че “философи царе” трябва да управляват и в “Република” той защитава аристокрацията.

 

Аристотел (ултра полис,деспот)

Aristoteles

Аристотел възприема града като естествена общност.Освен това ,той приема града за по-важен от семейството което на свой ред е по-важно от индивида,”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.”Аристотел е известен с неговото изказване ,че „човекът по природа е политическо животно”.Той възприемал политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от който не може да съществува без другите.Представата на Аристотел за града е органична.Той е първият,който има такава представа за града.

 

За Платон и Аристотел „добото” било естествено да се търси не от индивида, а от полиса. Добродетелите и добрият живот били свързани с полиса, а не с индивидуализма. Всичко това означава, че размислите, манталитета и намеренията на Платон и Аристотел били подчинени на СТАТИЗМА и елитарността дълбоко по своята същност. Статизъм, който в последствие прониква и завладява класическата (римска и гръцка) философия както и оказва голямо влияние върху християнската средновековна мисъл.

СТАТИЗЪМ

 

В политическата наука , статизма е убеждението, че държавата трябва да контролира или икономическата или социалната политика или и двете в известна степен. Статизмът е обратното на анархизма. Статизмът може да приема различни форми от минархизъм до тоталитаризъм. Минархизма приема минимална държавна намеса, която да се грижи за защита на хората от агресия, кражби, нарушаване на договори, измами, да има полиция, военни и съдилища. Тоталитаризма предпочита всеобхватна държава. Икономическият статизъм насърчава гледната точка, че държавата има решаваща, необходима и легитимна роля в насочването на икономиката или директно чрез държавни предприятия или индиректно чрез пазарно планиране и моделиране.

 

Статизмът на гърците означава обичайната аристократична екзалтация на предполагаемите им ценности – военно изкуство и земеделие, презрение към труда  и търговията и съответно към печеленето на пари и търсенето на печалба.

 

Сократ открито презира труда като нездравословен и просташки и възхвалява като най благородни дейности войната и земеделието. Освен това гръцкото издигане на полиса над индивидуализма води до скептичния мироглед замъгляващ икономическа иновация и предприемачество. Предприемачът , динамичният иноватор е център на своето собствено его и креативност, и следователно е предвестник на смущаващи социални и икономически промени. Но гръцкия и сократовия етичен идеал за индивида не е разгръщането и процъфтяването на вродените човешки способности, а по –скоро да бъде обществено/политическо създание моделирано така, че да съответства на изискванията на полиса. Този вид социален идеал е проектиран да подкрепя едно замразено общество на политически определен статут, а не общество на творчески и динамични хора новатори.

 

  • 1
  • 2

Търсене

Последни публикации

  • Помислете за Лятната Ваканция на Детето

      Сигурни сме, че детето ви усърдно е заля...
  • Екскурзии и Почивки

      Много хора смятат, че е едва ли не задъл...
  • Отдих Сред Природата

      Животът в големия град неминуемо е свърз...
  • 1-ви юни – Празника на детето

      1-ви юни е чудесен повод да зарадвате св...
  • Лятото идва, погрижихте ли се за вашата фигура?

      Топлите летни дни съвсем скоро ще ни зар...

Архив

  • юни 2016
  • май 2016
  • април 2016
  • март 2016
  • февруари 2016
  • януари 2016
  • декември 2015
  • ноември 2015
  • август 2015
  • юли 2015
  • юни 2015
  • май 2015
  • март 2014
  • февруари 2014
  • декември 2013
  • ноември 2013
  • октомври 2013
  • септември 2013
  • август 2013

Категории

  • Entertainment
  • Lifestyle
  • Tech
  • Анализи
  • Бързи Кредити
  • Здраве
  • Интересно
  • История на икономическата мисъл
  • Как да …
  • Новини
  • Полезно

НУЖДАЕТЕ СЕ ОТ ПАРИ?

Можем да Ви отпуснем до 3000 лева. Ние ще се свържем с Вас.

ВРЪЗКА С НАС

Финансцентър ЕООД
гр. София, бул. „Гоце Делчев“ 103, офис 3

Телефон: 0700 33 909
Email: contacts@financecenter.bg
Работно време: Пон-Пет 9:00 - 18:00ч.
Съб-Нед - Почивни дни

Отвори в Google Maps

ИНФОРМАЦИЯ

  • ПРОДУКТИ
  • ВЪПРОСИ
  • КАРИЕРИ
  • ЗА НАС
  • КОНТАКТИ
  • ОПЛАКВАНИЯ
Карта на сайта

СИГУРНОСТ

Общи условия
Регистрация от БНБ
Администратор на лични данни
Политика ЗЗЛД
Политика на бисквитките
  • ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ
Финансцентър 0700 33 909

© 2015-2021 Всички права запазени. Financecenter.bg.

Нагоре
Financecenter.bg съхранява Cookies (Бисквитки) на Вашия компютър с цел да подобрим функционалността на нашия сайт. Също така използваме Google Analytics за статистически цели. Можеш да промениш настройките на бисквитките си тук.ПриемамПолитика на бисквитките (cookies)