Търсенето на йерархична, колективна утопия намира класическия си израз в най-известната и въздействаща творба на Платон –Държавата. Там Платон поставя очертанията на своя идеал за държава: такава в която дясно олигархично управление се поддържа от крале – философи и техните колеги философи, като по този начин предполагаемо те осигуряват управлението да се осъществява от най-умните и мъдри хора от общността. Под философите в принудителната йерархия са „пазителите” – войниците, чиято роля е да защитават пределите на страната от чужди нашественици. Под тях са масата хора , презрените производители: работници, селяни и търговци които произвеждат материалните блага с които осигуряват благодата на философите и пазителите. Тези три широки класи отразяват нестабилния и злокачествен скок , ако изобщо има такъв – властта над душата на всяко човешко същество. Според Платон всяко човешко същество се разделя на три части: „една която копнее, една която се бори и една която мисли”, а правилната йерархия между трите е както следва – първо мисленето, след това борбата и накрая низкото желание.
Двете управляващи класи – мислителите и пазителите – тези които според Платон са от значение, в идеалния свят според него живеят в чист комунизъм. Не трябва да има каквато и да е частна собственост сред елита; всички неща трябва да бъдат общи, включително жените и децата.Елита трябва да живее заедно и да споделя общо меню. Тъй като парите и частната собственост погубват добродетелите те трябва да бъдат отхвърлени от висшата класа. Брачните партньори сред елита трябва да бъдат избирани стриктно от държавата, спазвайки процеса на научно размножаване в животновъдството. Ако някой от философите или пазителите не се чуства щастлив, той трябва да се научи че неговото щaстие няма никакво значение пред щастието на полиса като цяло – една доста неясна концепция в най-добрия случай.
За да запази елита и масите в съответствие, Платон инструктира управляващите философи да разпръснат „благородната” лъжа че те самите са наследници на боговете и останалите класи са от по – низшо наследство. Свободата на словото е както може и да се очаква анатема за Платон. Изкуствата са потиснати и живота на гражданите е съблюдаван , за да се потиснат всякакви зараждащи се желания още на повърхността.
Забележително е, че в хода на поставянето на основите на класическия тоталитаризъм, Платон допринася за чистата икономическа наука като е първият, който разширява и анализира важността на разделението на труда в обществото. Тъй като неговата социална философия е основана на необходимото разделение между класите, Платон демонстрира че такава специализация е присъща на човешката природа, в частност нейната разнообразност и неравнопоставеност. Платон казва в „Държавата” , че специализацията възниква, защото „ние не сме еднакви; има много различия в нас, които са адаптирани за различни професии”.
Тъй като хората произвеждат различни неща, естествено е благата да се разменят едно за друго, така че специализацията поражда размяната. Платон също отбелязва , че разделението на труда увеличава производството на всички блага.
Използването на злато и сребро като пари се увеличава неимоверно с изобретяването на монетите в древна Лидия през 7-ми век пр. хр. и сечените монети бързо се разпространяват в Гърция. Придържайки се към своя неприязън към правенето на пари (печеленето на пари), търговията и частната собственост, Платон е може би първият теоретик който отхвърля използването на злато и сребро като пари. Той още повече мразел конкретно златото и среброто поради това, че те били приемани като международна валута от всички хора. Тъй като ценните метали са универсално приети и съществуват извън разрешениeто за печатане на държавата, те представляват потенциална заплаха за икономическото и морално регулиране на полиса от владетелите. Платон се застъпва зад идеята за валута контролирана от държавата , тежки глоби за внос на злато и изключването от гражданство на всички търговци и работници , които си служат с пари.
Една от отличителните черти на подредената утопия на Платон е тази, че за да бъде запазен реда и контрола, той трябва да се поддържа статичен. А това означава малка или никаква промяна, иновация и икономически растеж. Платон изпреварва някои съвременни икономисти в страха им относно развитието на икономическия растеж и същевременното запазване на доминацията на държавата от управляващия елит. Особено трудно в опитите да се запази статично едно общество е проблема с нарастващото население. Съвсем последователно Платон настоява за запазване на популацията на едно и също ниво.