Животът на гърците бил организиран в малки градове (полиси), някои от които успели да изградят презокеански империи. Най – големият град Атина заемал площ едва колкото половин днешна София. Ключовият аспект на гръцкия политически живот е, че градовете били управлявани от тясна олигархия привилегировани граждани , повечето от които били големи земевладелци. По-голяма част от населението били роби или временно пребиваващи чужденци , които като цяло изпълнявали ръчният труд и търговската дейност съответно.
Роби работещи в мина. Препитанието, което осигурявали робите позволявало на гражданите да разполагат със свободно време и да се отдават на политика.
Привилегията за гражданство била запазена само за потомци на града. Докато гръцките градове се лутали между отявлената тирания и демокрация , в „най – демократичния” град Атина, например, право на глас и управление имали 7% от населението, останалите от които били или роби или пребиваващи пришълци. ( В Атина в 5 век пр. н. е. имало 30 000 граждани от 400 000 общо население.)
Страхът да не бъдеш поробен е бил централна движеща сила за развитието на гръцкия смисъл за гражданството. Скулптурата изобразява дете, което обслужва гръцка господарка.
Като привилегировани граждани живеещи на гърба на данъците, които събират и производството на робите атинските граждани имали удоволствието да гласуват, дискутират, да се занимават с изкуство – и в случаите на особено интелигентните – да философстват. Въпреки, че самият философ Сократ бил син на каменоделец, собствените му политически възгледи били ултра елитарни. През 404 г.пр.н.е. деспотична Спарта завладяла Атина и основала управление на терора известно като Управлението на 30 – те тирани. Когато атиняните преобръщат кратковременната тирания година по – късно, възстановената демокрация екзекутира възрастният Сократ най – вече поради подозрения за симпатии спрямо спартанската кауза. Това преживяване убеждава брилянтният ученик на Сократ, Платон, наследник на благородна атинска фамилия, в това което днес наричаме „ултра – дясна” преданост на аристократично и деспотично управление.
Десетилетие по-късно Палтон основава своята Академия в покрайнините на Атина като мисловна база не само за преподаващи и изследващи абстрактни философи, но също така и за първоизточниците и основателите на политически програми и социален деспотизъм. Той самият се опитва на три пъти да наложи деспотичен режим в град Сиракуза, като същевременно не по-малко от девет негови ученици успяват в налагането си като тирани на гръцки градове.
Докато Аристотел бил политически по-умерен от Платон, неговата аристократична отдаденост към полиса била повече от очевидна. Аристотел бил роден в аристократично семейство в македонският град Стагира. Постъпил в школата на Платон на 17 години през 396 г.пр.н.е . Там той останал до смъртта на Платон 20 години по-късно , след което напуснал Атина и се върнал в Македония. Присъединил към двора на Крал Филип и обучавал бъдещият световен завоевател Александър Велики. След като Александър наследява трона , Аристотел се завръща в Атина през 335 г.пр.н.е и основава своя собствена философска школа от където прозилизат неговите велики творби под формата на лекции или преводи от негови ученици. След смъртта на Александър през 323 .пр.н.е атиняните отпушили гнева си срещу македонците и техните симпатизанти, като Аристотел бил прокуден от града умирайки кратко след това.
Техните (на атиняните) аристократични наклонности и животът им свързан с матрицата на олигархичния полис имали много по-голямо влияние и въздействие върху убежденията на привържениците на Сократ (ултра елитарен) отколкото различните теоретични разходки в ултра дясната утопия на Платон и практическите опити на учениците му да наложат тирания. Социалният и политически статус оформял философските и икономически възгледи на атинските сподръжници на Сократ.
Сократ (ултра елитарен, аристократизъм)
“Идеалите принадлежат в един свят, който само мъдър човек може да разбере”. Той не е имал определени вярвания относно политиката, но се противопоставя на демокрацията, като не обичал атинската и форма. По принцип, той възразявал срещу всяко правителство, което не работи на базата на идеите му за перфектно управление. Сократ отказал да влезе в политиката, защото той „ не може да каже на другите хора как да водят живота си, когато той не знае как да живее своя собствен”. Към края на живота си, демокрацията бива заменена от тридесетте тирани за около една година, преди да бъде възстановена. За Сократ, Тридесетте тирани не били по-добри и може би дори по-лоши, отколкото управниците на демокрацията, които те се опитали да заменят.
Платон (ултра полис, деспот)
Платон отхвърля атинската демокрация от времето си и смята, че разумът и мъдростта би трябвало да управляват. Той вярва, че “философи царе” трябва да управляват и в “Република” той защитава аристокрацията.
Аристотел (ултра полис,деспот)
Аристотел възприема града като естествена общност.Освен това ,той приема града за по-важен от семейството което на свой ред е по-важно от индивида,”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.”Аристотел е известен с неговото изказване ,че „човекът по природа е политическо животно”.Той възприемал политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от който не може да съществува без другите.Представата на Аристотел за града е органична.Той е първият,който има такава представа за града.
За Платон и Аристотел „добото” било естествено да се търси не от индивида, а от полиса. Добродетелите и добрият живот били свързани с полиса, а не с индивидуализма. Всичко това означава, че размислите, манталитета и намеренията на Платон и Аристотел били подчинени на СТАТИЗМА и елитарността дълбоко по своята същност. Статизъм, който в последствие прониква и завладява класическата (римска и гръцка) философия както и оказва голямо влияние върху християнската средновековна мисъл.
СТАТИЗЪМ
В политическата наука , статизма е убеждението, че държавата трябва да контролира или икономическата или социалната политика или и двете в известна степен. Статизмът е обратното на анархизма. Статизмът може да приема различни форми от минархизъм до тоталитаризъм. Минархизма приема минимална държавна намеса, която да се грижи за защита на хората от агресия, кражби, нарушаване на договори, измами, да има полиция, военни и съдилища. Тоталитаризма предпочита всеобхватна държава. Икономическият статизъм насърчава гледната точка, че държавата има решаваща, необходима и легитимна роля в насочването на икономиката или директно чрез държавни предприятия или индиректно чрез пазарно планиране и моделиране.
Статизмът на гърците означава обичайната аристократична екзалтация на предполагаемите им ценности – военно изкуство и земеделие, презрение към труда и търговията и съответно към печеленето на пари и търсенето на печалба.
Сократ открито презира труда като нездравословен и просташки и възхвалява като най благородни дейности войната и земеделието. Освен това гръцкото издигане на полиса над индивидуализма води до скептичния мироглед замъгляващ икономическа иновация и предприемачество. Предприемачът , динамичният иноватор е център на своето собствено его и креативност, и следователно е предвестник на смущаващи социални и икономически промени. Но гръцкия и сократовия етичен идеал за индивида не е разгръщането и процъфтяването на вродените човешки способности, а по –скоро да бъде обществено/политическо създание моделирано така, че да съответства на изискванията на полиса. Този вид социален идеал е проектиран да подкрепя едно замразено общество на политически определен статут, а не общество на творчески и динамични хора новатори.