Всичко започва както обикновено с гърците. Древните гърци били първите цивилизовани хора използвали своя разум , за да разсъждават планомерно относно заобикалящият ги свят. Гърците били първите философи ( philo sophia – любители на мъдростта), първите хора мислещи в дълбочина, които съумяват да придобият и да проверят натрупаните знания за света. Други племена и народи са склонни да приписват природни явления на произволните капризи на боговете. Силната гръмотевична буря, например може да се припише на нещо, което е разсърдило богът на гръмотевиците.Начинът да се докара дъжд, тогава, или да се ограничат ожесточените бури, ще е да се разбере кои действия на човека биха омилостивили бога на дъжда и да успокоят бога на гръмотевиците.
Гърците, обратно, използвали с желание своя разум – техните наблюдения и командна логика – да проучат и да научат за света. По този начин, те постепенно спират да се притесняват за капризите на боговете и разследват действителни обекти около тях. Водени по-специално от великият атински философ Аристотел (384 – 322 г. Пр.н.е), прекрасен творчески систематизатор известен по-късно като Философът, гърците развили теория и метод на разсъждение и наука, която по-късно ще бъде наречена естествен закон.
1.1 Естествения закон
Естествения закон лежи върху решаващото значение на прозрението, че да бъдеш задължително означава да бъдеш нещо, нещо конкретно или някаква единица. Няма такова нещо като да бъдеш или да съществуваш реално в абстрактното. Всяко нещо, което е (съществува реално) е нещо определено и конкретно, било то камък, котка или дърво. Емпиричен факт е , (По “емпиричен път” ще рече чрез практика, опит и т.н. Емпирично изследване е изследване, при което се установява наличието на факти чрез опит в практиката.) че съществуват повече от един вид неща във вселената; всъщност има милиони, ако не и милиарди различни неща. Всяко нещо (обект) притежава свой собствен набор от характерни свойства или атрибути, своя собствена природа, която го отличава от останалите неща(обекти) наоколо. Камъка, котката, дървото – всяко от тях има своя собствена природа, която човекът може да изследва, проучи и идентифицира.
Човекът изучава света като изследва обектите, идентифицира сходните типове обекти и ги класифицира по категории, всеки със своите собствени характеристики и природа. Ако видим по улицата да се разхожда котка, веднага можем да я сложим в списъка с неща, или категорията животни, наречени „котки” чиято природа вече сме изучили и анализирали.
Ако можем да открием и научим повече за свойствата на обектите X и Y тогава ние ще можем да открием какво се случва, когато тези обекти си взаимодействат. Да предположим например, че когато определено количество от X взаимодейства с определено количество от Y получаваме определено количество от друго нещо Z. Тогава можем да кажем, че ефектът Z , е получено от взаимодействието на X и Y. По – този начин химиците могат да открият, че когато две молекули водород взаимодействат с една молекула кислород, резултатът е една нова молекула вода. Всички тези единици – въглерод, кислород и вода – имат специфични свойства, които могат да бъдат идентифицирани.
Тогава виждаме, че концепцията причина и следствие са част от анализа на естествения закон. Събитията по света могат да бъдат проследени обратно до взаимодействието на отделни единици. След като единиците са дадени и идентифицирани, взаимодействието на отделните единици ще произвежда едни и същи резултати. Същите единици ще произвеждат същите резултати.
Аристотел
За аристотелските философи логиката не е отделна и изолирана дисциплина, а неразделна част от естествения закон. ЛОГИКАТА Е ЧАСТ ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ ЗАКОН. Дадено нещо Е и не може да бъде друго освен това, което Е.
Но тогава, ако всяка единица във вселената може да бъде идентифицирана, класифицирана и нейната природа изследвана, то тогава и човекът може да бъде изследван и определен. Човешките същества са уникални във вселената с това, че те могат да изучават себе си и го правят, както и света около тях и се опитват да определят какви цели да си поставят и преследват и какви средства да използват, за да ги постигнат.
Идеята за добро и лошо се отнася само до живите обекти. Тъй като камъните и молекулите нямат цели всяка идеят за това кое е добро или лошо за дадена молекула или камък е лишена от смисъл. Но това, кое е добро или лошо за едно дърво или куче определено има смисъл. Добро е всичко това, което допринася за неговото развитие. Лошото го наранява или нарушава просперитета му. Така ние можем да създадем съответна етика като открием най – добрите условия: почва, светлина, климат и т.н. за развитието на дадено дърво да кажем както и да ограничим негативните или лошо последствия като паразити или суша. Подобни етични свойства можем да приложим за всяко живо същество. Така естествения закон разглежда етиката като животосвързана. Това, което е добро за зелките ще се различава от това кое е добро за зайците, което ще се различава от това кое е добро за човека. Етиката за всеки вид ще се различава спрямо неговите специфични особености и природа.
Човекът е единственото същество, което може и всъщност трябва да извае етиката сам за себе си. Растенията нямат разум и следователно немогат да изберат определено действие. Съзнанието на животните е ограничено и тясно възприемчиво лишено от идейност : способността да очертаваш концепции и да действаш спрямо тях. Човекът в известната аристотелска фраза е рационално животно – същество, което използва разум, за определяне на ценности и етични принципи и търси начини за придобиването им. Човекът действа, той набелязва цели и ценности и избира начини с които да ги придобие или постигне.
Следователно в търсенето на цели и начините за постигането им човекът трябва да открие и действа в рамките на естествения закон: неговите собствени особености и тези на останалите единици и начините им на взаимодействие.