Един отшелник на име Джед живеел в гора, близо до малко село. Всички го мислели за глупав, защото говорел странни неща.

Веднъж той приютил болен човек и се грижил за него до оздравяването му. За благодарност непознатият му подарил кон.

Когато селяните чули за случилото се, поздравили отшелника за късмета.

-Джед, какъв късмет! Какво голямо щастие!

Кой знае дали е добър късмет? – отговорил Джед. – Може и да е лош късмет.

-Как е възможно?! Ти нямаше кон, а сега имаш. Това е чудо. Що за глупак си ти!- казвали те,-Дори не можеш да разпознаеш добрия късмет, когато дойде при теб.

Джед събрал скромните си спестявания и си купил седло. Но конят избягал.

О, какъв лош късмет!- рекли селяните, когато научили какво се е случило.

Сега имаш седло, но нямаш кон.

Кой знае дали е лош късмет? Може и да е добър късмет. – отговорил развеселен Джед.

-Добър късмет? – присмивали му се те. – За теб е трагедия.

Кой знае? – отвърнал Джед.

След няколко дни конят мистериозно се завърнал и довел със себе си още два диви коня. Джед бързо ги прибрал в обора, а хората пак започнали да говорят. Всички искали да разберат дали е истина.

-Какъв добър късмет! Сега имаш три коня. Можеш да продадеш два и да запазиш един за себе си. – започнали да го съветват селяните.

-Кой знае дали е добър късмет?-възкликнал Джед. – Може и да е лош късмет.

-Лош късмет? – смеели му се на глупоста всички.

Докато Джед се опитвал да обязди дивите коне, паднал и си счупил крака.

-Какъв лош късмет! – съчувствали му селяните.

-Кой знае? – казал Джед.

Седмица след това в селото нахлула войска и всички здрави мъже били мобилизирани. Не взели Джед, защото бил със счупен крак.

Посланието на тази стара притча е ясно: Кой може да каже кое е добър или лош късмет?

Все подценяваме стойността на кризите. Все искаме животът ни да е удобен. Трагедията, пречките или нещастието, през които преминаваме в момента, може да са най-доброто, което ни се е случвало. Кой знае?