Поправката “Гечев” в Закона за потребителския кредит, чиято основна цел беше да ограничи годишния процент на разходите (ГПР) при бързите заеми до 50%, принуди фирмите, които се занимават с бързи кредити, да потърсят други начини за печалба, за да компенсират загубите от лихви и такси. Преди това ГПР по правило се измерваше с трицифрени числа. Наглед дребни условия извън общите по заема все по-често имат съществен принос за повишаване на приходите в този бизнес, които да гарантират съществуването му. Застраховки, допълнителни пакети за заплащане на такси, рефинансиране, домашни посещения са част от арсенала, който оскъпява заемите. Така хем се спазва изискването фирмите да работят с такива лихви и такси по кредита, които сумарно да не надвишават 50% като ГПР, хем заетата сума реално набъбва с още 80% годишно.
“Няма поскъпване на кредитите, 80% оскъпяване е нормално за бранша, единственият негатив е в това, че стана доста по-сложно за клиента да се ориентира. Когато му поискат гарант по заема, а той по принцип не може да предложи такъв – иначе би отишъл в банка, самите фирми за бързи кредити му предлагат гаранционен фонд, който срещу определена такса ще поеме риска. Впоследствие клиентът разбира, че тази доброжелателност му е струвала примерно 300 лв., а той е проспал този факт.” Това коментира Управителят на “Креди Хелп” Здравко Иванов. Той е убеден, че нормативната рамка, преди Гечев да прокара корекцията си, е била по-добра. “Тогава се знаеше какво взимаш и какво връщаш, сега уговорките, а понякога и уловките са много.”
“БАНКЕРЪ” научи от КЗП, че някои от фирмите си позволявали доста груба игра с клиентите. Една от тях, която има cash в името си и е свързана с мобилен оператор, изработила така клиентите си: ако просрочат плащането по сметката за мобилния си телефон, веднага кредитите им стават предсрочно изискуеми. След което следвали преговори и сключване на нов договор при напълно заробващи условия.
Друга фирма, която носи в името си представка за професионализъм, пък предлагала на длъжниците да подпишат предложение за кредит, но след това “забравяли” да им поднесат за параф съответния договор.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ни съобщи също, че е забранила на фирма за бързи кредити да подвежда своите клиенти при сключване на допълнително споразумение. Става дума за клиенти, които са просрочили задълженията си по вече отпуснат заем. Специалната оферта е за получаване един месец на безлихвен заем, а след изтичането му потребителят дължи единствено главницата.
Ако клиентът не успее да върне сумата в срок обаче, търговецът го подтиквал да сключи допълнително споразумение, в което вече се предвижда при забавено плащане на дължимите суми по кредит потребителят да заплати лихви и такси в по-висок размер от предвидените в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според Закона за потребителския кредит при просрочие кредиторът има право на обезщетение за забава в размер само на законната лихва върху неплатената в срок сума.
Експертите на КЗП съветват потребителите, преди да подпишат споразумение към вече сключен договор, внимателно да изчислят дали при новите условия действително биха заплатили по-малко в сравнение с това, което дължат според действащия контракт или по Закона за потребителския кредит.
Да има добра новина допринесе изпълнението на законовото изискване всеки, който иска да отпуска бързи заеми, да разполага с 1 млн. лв. собствен капитал. В резултат на това капиталово пресяване от присъствалите на пазара около 250 фирми към момента са останали 144. Отпадането на почти половината фирми донякъде е гаранция, че ще се играе по-честно, смята Иванов.
Според него Комисията за защита на потребителите е влязла във функциите си и заедно с БНБ осъществяват масиран надзор и контрол над бранша. В резултат на проверки през годината около 40 фирми са уличени, че включват неравноправни клаузи в договорите. Това прави една трета от пазарните играчи. Те бързо са реагирали и са поправили текстовете в документа, които обезправяват клиентите им. Само шест от тях са изразили несъгласие и са завели искове срещу КЗП.
Най-точният показател за състоянието на този пазар е делът на повторните кредити. Иванов го обянснява така: “Може да се съди за развитие и за ръст по общия обем на отпуснатите кредити. Но още по-точен показател е делът на повторните кредити. Повторни в смисъл, че след като клиентът се е издължил, е отишъл пак в същата фирма за втори, трети, четвърти и т.н. кредит. Това показва лоялност, стабилност на компанията. При нас около 50% от продажбите на месечна база са вече на познати клиенти” – каза Иванов.
Статистиката на БНБ е категорична: пазарът на бързи кредити продължава да расте, но заедно с това се увеличава и броят на необслужваните заеми, поне на тримесечна база. Това сочат данните на БНБ за третото тримесечие на годината.
Фирмите за бързи кредити са дали с 3.7% повече заеми на домакинствата към края на септември в сравнение с второто тримесечие на годината и с 10.4% повече спрямо предишната година. Така през периода юли – септември са отпуснати заеми за над 58 млн. лв., а за година – над 153 млн. лв. По този начин общият обем на отпуснатите бързи кредити за домакинствата нараства до 1.627 млрд. лева. Основната част от тях са заеми за потребление. Бързи кредити се теглят още за ремонт на жилището, за лечение, за обучение и за други нужди.
В същото време за пръв път обемът на необслужваните заеми нараства с 2.3% на тримесечна база. Повишението е с близо 11 млн. лв. от 30 юни към 30 септември 2015 година. На годишна база обаче необслужваните бързи заеми намаляват с над 75 млн. лв., като делът им спрямо всички отпуснати кредити се свива до 22.71 процента. За сравнение, преди две години той беше над 31 процента.
Обяснението на експертите е, че това се дължи на продажбата на пакети с просрочени кредити на специализираните фирми за събиране на вземания. През третото тримесечие са продадени такива кредити за 12 млн. лева.
Основният капитал на дружествата е общо над 309 млн. лева.
Нетната печалба на останалите на пазара фирми расте на тримесечна база с над 35%, но на годишна база се свива с 30 процента.
Прогнозите са за увеличаване на отпусканите заеми за потребление заради съживяването на икономиката. “С възстановяването на икономиката и ръста на заетостта ще се увеличат доходите на хората, те ще станат по-уверени по отношение на личните си финанси и ще потребяват повече. А ръстът на търсенето ще доведе до ръст на кредитирането. Така че според мен перспективите за 2016 г. са добри”, коментира изпълнителният директор на най-голямата компания в сегмента “БНП Париба – Лични финанси” Мишел Фуйе. Прогнозата му, конкретно за управляваното от него дружество, е към края на 2015 г. обемът на новоотпуснатите заеми да нарасне с 10% и да достигне равнищата от 2008 г., като този темп ще се запази и през следващата година.
Източник: http://www.banker.bg/